издъ̀хвам - първо лице, единствено число, сегашно време издъ̀хваш - второ лице, единствено число, сегашно време издъ̀хва - трето лице, единствено число, минало свършено време издъ̀хваме - първо лице, множествено число, сегашно време издъ̀хвате - второ лице, множествено число, сегашно време издъ̀хват - трето лице, множествено число, сегашно време издъ̀хвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време издъ̀хвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време издъ̀хвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време издъ̀хваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време издъ̀хваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време издъ̀хвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение издъ̀хвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение издъ̀хващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие издъ̀хващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие издъ̀хващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие издъ̀хваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие издъ̀хващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие издъ̀хващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие издъ̀хващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие издъ̀хващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие издъ̀хващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие издъ̀хвайки - деепричастие издъ̀хвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие издъ̀хвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие издъ̀хвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие издъ̀хвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие издъ̀хвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие издъ̀хвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие издъ̀хвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие издъ̀хвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие издъ̀хвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
- 1. издъхвам
- - Като куче, издъхвам
ИЗДЪ̀ХВАМ1, -аш, несв.; издъ̀хна, -еш,
мин. св. -ах, св., непрех. Изпускам последен дъх; умирам. – Файтон, файтон! Умира! Снахите писнаха. Баба Денка зави диво. Но Цвета не чуваше нищо. Склопила бадемовите си очи, тя вече издъхваше от силен кръвоизлив. Д. Ангелов, ЖС, 457. Когато заптиетата, при чуването на гърмежа, се затекли в кауша, намерили го, че издъхва, облян в своята кръв. К. Величков, ПССъч. I, 93. – Чувай – обърна очи той към своя верен прислужник. – Още тази нощ, като издъхна, тайно от другите да натовариш шест камили с имане. На седмата привържи моя ковчег и карай към Тракия! Искам да бъда погребан в родната си земя. А. Каралийчев, ТР, 79. Но той го завари умрял там с шапка в ръка. Йоцо беше ненадейно издъхнал, поздравявайки нова България. Ив. Вазов, Съч. X, 104. След четиридневни люти мъки, болки Донка издъхна далеч от майка, баща. Китка V, 1886, кн. 14, 52. l Обр. Слънцето захожда зад една широка река. Небето е пламнало в безкрайно пъстри цветове, водата шава тихо, а храсталакът, наведен по брега, бленува, гален от последните зари, които издъхват в неговите клони. Худ., 1909, кн. 4, 10.See moreИЗДЪ̀ХВАМ2, -аш, несв.; издъ̀хам, -аш и издъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св. Остар. и диал. 1. Прех. Издишвам. Щом родившият са човек захване да дъха воздух, то захваща вече и да живее самостоятелно. Неговото тяло захваща да принимава кислород и да издъхва въглена кислота. Знан., 1875, бр. 10, 151. Той [вятърът] разпръсва зловредния въздух, който издъхваме, и на мястото му донася друг, пресен. Т. Икономов, ЧПГ, 78. [Марко] като си поеме солука, сичките листа на върбата са навеждали към устата му; като издъхнал навън, сичките листа пак са изправяли нагоре. Нар. прик., СбНУ X, 153. Люта змийка отговори: / – Кога дойде златен павун, / ти си меня потреперай, / я ща дихна и въздихна, / издъхна ща син-бял пламен, / попари ща паунчови, / паунчови златни пяря. Нар. пес., СбНУ I, 173. l Обр. Тревата между камъните повдигаше снага, за да издъха последната топла въздишка на деня. М. Смилова, ДСВ, 213.
2. Непрех. Въздъхвам. Когато видя, че избягна тъй благополучно нежеланата баня, Райна издъхна от дълбоко. Ив. Вазов, Съч. VIII, 93. – Ние никак не размислихме по-изтънко, преди да въстанем, но да видим где ще му излезе краят – заключи трети селянин, след като си издъхна твърде чувствително. З. Стоянов, ЗБВ II, 85. издъхвам се, издъхам се, издъхна се страд. от издъхвам в 1 знач. Водата са изгонва из тялото във вид на пот и във вид на пара, въглената кислота са издъхва така също с дъханието. Знан., 1875, бр. 19, 298.