пу̀квам - първо лице, единствено число, сегашно време пу̀кваш - второ лице, единствено число, сегашно време пу̀ква - трето лице, единствено число, минало свършено време пу̀кваме - първо лице, множествено число, сегашно време пу̀квате - второ лице, множествено число, сегашно време пу̀кват - трето лице, множествено число, сегашно време пу̀квах - първо лице, единствено число, минало несвършено време пу̀квахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пу̀квахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пу̀кваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пу̀кваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пу̀квай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пу̀квайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пу̀кващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пу̀кващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пу̀кващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пу̀кваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пу̀кващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пу̀кващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пу̀кващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пу̀кващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пу̀кващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пу̀квайки - деепричастие пу̀квал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пу̀квалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пу̀квалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пу̀квала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пу̀квалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пу̀квало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пу̀квалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пу̀квали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пу̀квалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пу̀кван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие пу̀квания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие пу̀кваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие пу̀квана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие пу̀кваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие пу̀квано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие пу̀кваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие пу̀квани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие пу̀кваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. пуквам
- - Като куче, пуквам
ПУ̀КВАМ, -аш, несв.; пу̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пу̀кнат, св. 1. Прех. и непрех. Пукам веднъж или поединично няколко пъти (в 1-3, 7-9). Не бутай тоя съд — каза стражарят, / .. / Но лава огнена бухна — обля го! / Не го строши съвсем, но що? Пукна го. Ив. Вазов, Съч. II, 141. Ако Гена не беше закрила детето като квачка под полата си, той наистина щеше да му пукне главата с кърпела. Ст. Даскалов, БМ, 270. Такива колоездачи [без помпи] са несъзнателни, защото из пътя можели да пукнат гума и да не стигнат навреме там, закъдето са тръгнали. Хр. Пелитев, ХО, 126.
2. Прен. Непрех. За пролет, зора и под. — проявяват се първите признаци, току-що започва. Пукне ли зората, ще подкарат овцете към пасбището и няма да се върнат чак до Димитровден. Н. Нинов, ЕШО, 35. По южните тракийски полета още не бе пукнала пролетта на 1878 година. Ст. Сивриев, ПВ, 185.
3. Прен. Непрех. За цвят, растение — разлиствам се, разцъфтявам. В градините край цеховете перуниките бяха пукнали къдрави листа. Д. Кисьов, Щ, 519.
4. Прен. Непрех. Разг. Умирам. — Испански лекар ли?... — кипна той .. никой не ще те разбере. Ще те оставят да пукнеш всред епидемията. Д. Димов, ОД, 165. Няма хляб. Ще пукна от глад. А. Каралийчев, СР, 84. — Това е той, баш гяурина! Двайсет години! Не пукна пък, бре, не умря! Аз се приближих разтревожен към заточеника. Ст. Дичев, Р, 86. — Докторе, зная един обиколен път през Берьозовое... Ако ще да пукна, но трябва да отида в района... Вземете ме, аз съм имунизиран. М Халачева, ДС (превод) [еа]. „Аз си седя .. и гледам, че нещо се прокрадва. Ако това не е вълк, да пукна, рекох си.“ Й. Радичков, СР, 10.
5. Прен. Непрех. Разг. С предл. з а, о т и същ. Изключително силно желая или чувствам нещо, означено от съществителното; умирам. — Хашлак! За бой плачеш. Остави ни да спим! — Ей, какви хора! Ще пукнат за сън. Утре ще спите, бе! Д. Талев, ГЧ, 465. „Има, казва, още несъзнателни елементи, които могат да ти развалят настроението, ама тъй, че да пукнеш от яд!“ Ст. Бойчев, Съвр., 1975, кн. 2, 35.
6. Прен. Непрех. Само 3 л. Диал. Обикн. с лич. местоим. в дат. Случва се, пада се. — И ние на̀: изгубихме ли сина, губим и снахата .. — И вие, и ние, то еднакво ни пукна на главите, ами… да чува Господ и да пази! — натъжи се Казълбаша. Г. Караславов, С, 202. Замина и неговият син. И още в първите дни страшната новина долетя: убит! .. примирен пред своето безсилие старецът въздишаше дълбоко. — На нас пукна. Г. Караславов, СИ, 258.
7. Непрех. Остар. За огнестрелно оръжие, топ и под. — гърмя, изгърмявам, пукам (в 11 знач.) веднъж или няколко пъти. Копривщица. Тук пукна първата пушка на Априлското въстание. Ст. Станчев, ПЯС, 29. А оние зловещи кръвави пятна .. говорят твърде красноречиво, че последният час на Турция е вече настанал и че първата пушка, която ще пукне на нейните граници, .. ще бъде начало на оная знаменита катастрофа. Хр. Ботев, Съч. 1929, 157. пуквам се, пукна се страд. от пуквам в 1 и З знач.
ПУ̀КВАМ СЕ несв.; пу̀кна се св., непрех. 1. Пукам се (в 1 и 2 знач.) веднъж или няколко пъти. Такъв обществен идеал, несъобразен с времето и възможностите, е мехур в ръцете на дете — доде го надуйш — пуква се. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 15. Водата, която може да попадне върху близалцето на плодника по време на дъжд или роса, пречи за поникването на прашеца: в нея прашецът набъбва и се пуква. Бтн V и VI кл, 79.
2. Прех. За пролет, зора — появяват се първите ми признаци; започвам, пуквам. — Ето, че се пуква пролетта — четеше Любенов. Д. Немиров, Др, 84. Петлите пропяха късно; догде повторят, потретят, взе да се пуква зора и те зачестиха. Ц. Гинчев, ГК, 141.
3. За пъпка1, цвят — разтварям се, разцъфтявам; пуквам. [Пиленцето] съгледа ли да се пукват пъпките на дряна, бърза да ни обади със своята песенчица, че зимата си отива. Т. Влайков, Пр I, 193. Тя спираше на върха на пръста .., после малиновото куполче с черни точици се пукваше, разперваха се прозирно-черните крилца и калинката литваше. В. Андреев, ПР, 146.
4. Прен. В съчет. с предл. о т и същ. Много силно съм завладян от чувство, емоции, посочени от съществителното; умирам. Милан прихва да се смее — неудържимо, истерично, с изкривено лице, просто ще се пукне от смях. Св. Минков, РТК, 153. Кроеше да си купи писана каруца .. и ненадейно да се яви в родното си село .. На богата трапеза ще събере всичките си другари, та да се пукнат от яд и завист. К. Петканов, ОБ, 222. За инженерин завърши [Янко], а работа нямаше, остана си на село, та баща му се пукна от мъка и от срам. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 146. // Разш. Съсипвам се от нещо. Ето, взел съм капаро за една година — на̀ давам го до стотинка! И още ще дам, ще се пукна от работа, ще спечеля и ще дам. Г. Караславов, Избр. съч. II, 424.
◊ Жлъчката ми се пуква (ще се пукне). Разг. Силно се изплашвам. — Да ти се явят [дервишите] на съне ей такива, каквито са сега, какво ще правиш, Селеми? — питаше една млада ханъма другарката си .. — Вай! Умирам, мари, умирам, жлъчката ми се пуква. Ц. Гинчев, ГК, 201. Абе, че ти само да се беше намерил на замръзналия Дунав, посред нощ, .., тебе щеше да се пукне злъчката. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 77-78. Воловарчетата изплезили язик от страх, жлъчката им щяла да се пукне. К. Величков, ПССъч. I, 158. Пуквам / пукна тъпанчетата на някого. Разг. Вдигам голям, непоносим шум, олелия. Пуста Стоянка! Тя пък има един глас, като говори — орехи брули. Веднаж да му каже: „Герчо, обичам те!“ — и ще му се пукнат тъпанчетата. Елин Пелин, Съч. V, 95-96. Пуквам се / пукна се откъм <през> гърба. Разг. Много силно се ядосвам. — Желая да имам пари! Тъй да се обличам, че жените от моето село да се пукнат през гърба. Й. Вълчев, ВТ, 22.Отиде вкъщи за една минута, но на Дафина тя се стори цяла вечност .. — Ще се пукнеш през гърба, ако не си покажеш магарешкия инат! К. Петканов, ДЧ, 160. Сърцето ми <се> пуква (ще <се> пукне). Разг. 1. Умирам от разрив на сърцето. — Божичко, Анке! — плашило да направим, че Божко, като се събуди, — да му пукне сърце. Ц. Церковски, ТЗ, 22. 2. Прен. Много силно се вълнувам, преживявам нещо. Звъни в ушите, а сърцето / ще пукне — бий. П. К. Яворов, Съч. I, 51. Ще ми се пукне сърцето от радост.