възпита̀ние - единствено число, нечленувано възпита̀нието - единствено число, членувано
1 възпитание - култура 2 вежливост - възпитание - учтивост - благовъзпитание (книж.) - благовъзпитаност (книж.)
ВЪЗПИТА̀НИЕ, мн. няма, ср. 1. Системно и целенасочено въздействие върху подрастващите поколения, за да се формират определени нравствени качества, черти на характера и поведението.