култу̀ра - единствено число, нечленувано култу̀рата - единствено число, членувано култу̀ри - множествено число, нечленувано култу̀рите - множествено число, членувано
1 възпитание - култура 2 грамотност - културност - образованост - просветеност - ученост - култура - начетеност - интелигентност - ерудиция (книж.) - ерудираност (книж.)
КУЛТУ̀РА1 ж. 1. Съвкупност от постиженията на човечеството в материалното производство, в обществения и в духовния живот. През 1935 година в Париж се състоя международен писателски конгрес в защита на културата. На него високо прозвуча вълнуващото слово на писатели със световна известност. Мл. Исаев, Н, 256. — Тук питат как да се, постигне цялата широта на понятието човешка култура и може ли човек да се счита всестранно развит, ако той не разбира от поезия. Матем., 1965, кн. 2, 6. Навсякъде музейните работници се готвят да посрещнат хилядите граждани и да им покажат богатството и голямата познавателна и възпитателна стойност на музейните експонати и на паметниците на културата, разказващи за старата и новата история на нашия народ. ВН, 1960, бр. 2681, 1. // Със съгл. и несъгл. опред. Едно или друго равнище на тези постижения в определен период от време в живота на народ, нация, класа. Благодарение на постоянните връзки на асирийците и вавилонците със съседните народи, халдейската култура оказала могъщо влияние. Матем., 1968, кн. 6, 13. Еднаквостта на младокаменната (неолитна) култура от двете страни на Дунава, на запад, в Панония и на изток в Бесарабия, .., свидетелствуват за тясната връзка на людете от тия области в предисторическо време. П. Делирадев, БГХ, 42. Разкопките достигнаха до непозната керамична култура. Антична култура. Духовна култура. Западна култура. Материална култура. Музикална култура. Паметник на културата на инките и ацтеките. Съвременна култура.
2. Съвкупност от образованост, знания и възпитание, приемани като характерна черта на интелигентния човек във всички времена. При изследване на живота или творчеството на един автор, като се изучават обществената действителност, неговата социална среда и обществено възпитание, не бива да се забравят и неговите индивидуални особености — жизнен път, култура, талант, темперамент и пр. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 155. Чрез диалога, вече не с пряка, а с косвена характеристика, се разкрива високото интелектуално развитие на Шубин и Берсенев, широтата на културата им, като се очертават същевременно различията в светогледа и характера им. Лит. X кл, 43. Трябваше обаче [главният прокурор] да бъде внимателен — тя [Хаваджиева] беше самостоятелна жена, характерна и остроумна. И главният прокурор искаше само да разбере дали това остроумие е заучено или е плод на широка култура. Г. Караславов, Т, 28. Коен се намести удобно в креслото .., а Борис обиколи с поглед лицата на присъствуващите. Повечето бяха сурови, безчувствени лица .. Само лицата на Коен и на Барутчиев, стария, говореха за култура и широк ум. Д. Димов, Т, 135. Човек с култура. // Обикн. със съгл. опред. Една или друга степен на или вид образованост, възпитание и интелигентност при човека. Дринов е развивал мислите си с оная методичност, с оная убедителност, които са били присъщи на научната му култура и които биват наскоро нагледно документирани в първите му исторически трудове. М. Арнаудов, БКД, 66. Анализите на Будевска сочеха не само широката и литературна осведоменост; сочеха и нейната сценична култура и фантазия. Ст. Грудев, АБ, 182. Придобитото, школата у него беше реалистическия метод, по непосредствената сила на отразяване беше именно личната култура на Бъчваров, която слагаше особен акцент на създаваните от тоя сценичен майстор образи. В. Иванов, Т, 1954, кн. 2, 51. А този млад човек, този доктор, е тъй умен, възпитан, има френска култура. В. Геновска, СГ, 281. В поезията на Скъта нерядко личи културата на учения. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 195.
3. Културна дейност. Нивици и ливади — знакове на култура, показват, че манастира е близко. Ив. Вазов, Съч. XVII, 31.
4. Област в обществения живот, която създава културните ценности. Българските хора на науката и културата заеха тая позиция против войната и, за мира, защото трябва да излечим раните от току-що миналата световна война. Т. Павлов, РД, 1950, бр. 212, 2.
5. Разг. Институцията, която направлява тази област на обществения живот. Работи в културата. Обадиха се от културата за лекция.
6. Прен. С несъгл. опред. с предл. на. Изискване за по-високи постижения в областта на материалното производство, духовния живот, обслужването и под. Че културата на словото у нас се е насаждала само мимоходом, .. — доказва ни дълбоката жизнена драма на Юрия Венелина. Две негови писма .. до Василия Априлов ни рисуват страшната картина на българската действителност, чужда на всяка помисъл за духовен прогрес. Р, 1926, бр. 206, 3. Култура на работното място. Култура на обслужването.
7. Прен. Разг. Възпитание. — Виж по какъв начин ми говориш. Нямаш никаква култура.
◊ Езикова култура. 1. Езикозн. Теоретическа и практическа дисциплина, обобщаваща постиженията и изводите на граматиката, лексикологията и стилистиката за нормативно въздействие върху езиковата практика. В Университета се въведоха часове по езикова култура. 2. Владеене на нормите на книжовния език. Като че ли е забравена някогашната борба за повишен литературен вкус, за повишена езикова култура — борба да се запази самобитността на езика, неговата чистота. Н. Лилиев, Съч. III, 131. Въпросът за повишаване на езиковата култура се постави у нас с нужната острота. Т, 1954, кн. 5, 26. Обща култура. Необходим минимум от познания от различни области на знанието. Начетеността беше свързана с така наречената обща култура. Знанията, предимно от областта на литературата и хуманитарните науки, се превръщаха в същност на душевността. Е. Каранфилов, Б III, 254. Имал възможност да чуе видни представители на музикалното изпълнителско изкуство — певци, пианисти, цигулари. Така получил много добро теоретическо образование и обща култура, всмукал здрави реалистични разбирания за музикално творчество. Ст. Грудев, ББ, 21. Физическа култура (и спорт). Книж. Система от упражнения за развитието на тялото и за поддържане на добро здраве. Държавата .., разпространява здравна просвета всред народа и полага особени грижи за физическа култура на народа. Конст., 25. Работи се за музикалното издигане на младежите и девойките, за физическата им култура, за техния ползотворен отдих. НК, 1958, бр. 5, 4. Отделям време за физическа култура и спорт.
— От лат. cultura през нем. Kultur или рус. культура.
КУЛТУ̀РА2 ж. Спец. 1. Вид растение, което се отглежда от човека със стопански цели; култивирано растение. Ще сеем нови култури: ягоди, ранни зеленчуци, лозя. .. Цялата Иманска могила ще засадим с лозя. Ст. Даскалов, СЛ, 46. Раковец — малък поток, извира от Копитото, минава западно от боровата култура над Княжево. П. Делирадев, В, 129-430. Бобови култури. Горски култури. Житни култури. Оризова култура. Индустриални култури. Кръмни култури. Маслодайни култури. Овощни култури. Поливни култури. Фуражни култури.
2. Колония бактерии или тъкани от тяло (животинско или растително), отгледани при лабораторни условия. Освен с живи животни опити могат да се правят и с живи тъкани, извадени от тялото и отглеждани изкуствено или с бактериална култура. Б. Койчев, Б, 32. Ако е била облъчена не една единична клетка, а група от клетки, наблюдава се общо задържане в тяхното развитие. В тази насока са проведени интересни наблюдения върху култури от клетки от растения и животни. Вл. Андреев, АЕ, 22. Голям интерес представлява и съпоставянето на микробиологическите данни с опитите на корабите спътници по използуване на култури от човешки ракови клетки. ВН, 1961, бр. 3096, 4. В тази книга са разгледани морфологията на микроорганизмите, .. и технологическите приложения на бактериалните култури. РД, 1950, бр. 83, 2. Минават години от случайното откритие на Флеминг — години на упорит труд и настойчиви усилия да се изолира противомикробното вещество от културата на плесента пеницилиум. Е. Головински, ВК, 32. // Растителен или животински вид с ясно изразени наследствени качества, което разрешава изкуственото му отглеждане. При търсенето на пови антибиотици, на професор Γ. Φ. Гаузе се удало да изолира култура от един нов вид микроорганизъм, а впоследствие старшият научен сътрудник Г. М. Бражникова е успяла да получи от тая култура новия антибиотик, който е бил наречен албомицин. Пр, 1952, кн. 5, 82. Най-после американецът Сислер съобщи, че е получил жива култура от метеоритно вещество. К, 1963, кн. 9, 34. Общо през годината са внедрени 17 научни постижения, между които нов начин на почистване и дезинфекция на доилните агрегати ..; метод за производство на млечнокисели култури, които се използуват в борбата с диариите у телетата и прасетата и др. ВН, 1960, бр. 2615, 1.
◊ Втора култура. Агрон. Селскостопански растения, които се сеят и садят след прибирането на ранните жита и зеленчуци. Друг голям резерв за силажирането е фуражната царевица втора култура. ВН, 1959, бр. 2480, 2. Отглеждам домати втора култура след картофите. Есенни (зимни) култури. Агрон. Селскостопански растения, които се садят и сеят през месеците септември и октомври като пшеница, ечемик, лук, маруля и под. Зимните култури (ръж, зимна пшеница, репица, зимен ечемик и др.) се засяват през есента. Те обикновено следват след растения, които рано освобождават нивите и след окопни растения. Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 23. Окопни култури. Агрон. Културни растения, които изискват окопаване. Пролетни култури. Агрон. Селскостопански растения като картофи, фасул, домати, ряпа и под., които се сеят и садят през пролетта. Пролетните култури се делят на ранни, средно ранни и късни. Ранни пролетни култури са пролетната пшеница, пролетният ечемик, овесът, фият и др. Осн. сел. стоп. VIII кл, 52. Свиленка, улисана в работа по засяване на късните пролетни култури и торенето на пшеницата втори път с изкуствен тор, някой път си спомняше и за близкото минало. Кр. Григоров, И, 153. Първа култура. Агрон. Селскостопански растения, чието ранно узряване и прибиране дава възможност да се използват нивите за втори посеви. Фуражната царевица първа култура отдавна е готова за силажиране. Δ Доматите са първа култура.
— От нем. Kultur през рус. культура.
култу̀ра ∆ Генна култура. Вж. генен.