ерудѝция - единствено число, нечленувано ерудѝцията - единствено число, членувано
1 грамотност - културност - образованост - просветеност - ученост - култура - начетеност - интелигентност - ерудиция (книж.) - ерудираност (книж.)
ЕРУДЍЦИЯ, мн. няма,
ж. Книж. Голяма осведоменост и основно познаване на литературата в много или в някои области на науката, техниката, изкуството; образованост, начетеност. Всички знаеха, че стълкновенията между Каравелов и княза бяха много чести. Не бе тайна и това, че със своето красноречие и ерудиция Каравелов понякога така уплиташе княза, че той напущаше стаята раздразнен и безсилен. В. Геновска, СГ, 99. Йовков не виждаше между нашите критици нито един достатъчно подготвен, авторитетен, за да може да стане истински посредник между писателите и читателя,.., да го осветлява с ерудиция, с убедителност, която да вълнува и да просветлява мисълта на читателя... Г. Константинов, СбАСЕП, 458. Безспорни са сценичната ерудиция на постановчика Кр. Мирски и професионалната вещина на изпълнителите. ВН, 1960, бр. 2604, 4. Примерно, демонстрирайте ерудиция и полемичност на базата на световния опит. Й. Попов, ИЖП, 37.See more— От лат. eruditio през. рус. эрудиция или нем. Erudition.