възто̀ржен - единствено число, мъжки род, нечленувано възто̀ржения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член възто̀рженият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член възто̀ржена - единствено число, женски род, нечленувано възто̀ржената - единствено число, женски род, членувано възто̀ржено - единствено число, среден род, нечленувано възто̀рженото - единствено число, среден род, членувано възто̀ржени - множествено число, нечленувано възто̀ржените - множествено число, членувано
1 възторжен - екзалтиран (книж.) - разпален (прен.) - въодушевен - вдъхновен - запален (прен.) - ентусиазиран - френетичен (книж.) - екстазен (книж.)2 възторжен - приповдигнат - патетичен (книж.)
ВЪЗТО̀РЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е изпаднал в състояние на възторг, който е обхванат от възторг.
Всъщност, колкото и да се опитваше да се приобщи към радостния народ, да бъде като всички естествено възторжен и непритворен,.. сам чувствуваше, че хората не му вярват. П. Славински, ПЗ, 124-125. Неволно тя си спомни първия [съпруг]; колко развълнуван и възторжен беше в деня на обяснението им... М. Грубешлиева, ПП, 155. — Вашето име трябва да остане безсмъртно! — извика възторженият и разтрогнат Викентий. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 60. // Който има способността често да изпада в състояние на възторг. Той се боеше за сина си,.., но сърцето на стария човек бе пълно и с една сладка гордост, че Борис беше тъкмо такъв човек — чист душевно, храбър, възторжен, достоен човек. Д. Талев, И, 599. Необикновено жив, необикновено възторжен,.., — Гео Милев лесно минава безкрайно дългия път, който бележи неговото творческо развитие от „Жестокият пръстен“ .. през „Иконите спят“ до поемата „Септември“. Н. Лилиев, Съч. III, 74. Будевска беше възторжена натура. Тя обичаше съпруга си, децата си, дома си не по-малко от изкуството си. Ст. Грудев, АБ, 156. Поиска ѝ се да се изправи пред него и силно и нервно да извика в лицето му: „Обичах те, Роби! Обичах те с всичките чисти пориви на млада и възторжена студентка, която е срещнала в живота си талантлив и умен, но беден художник.“ Б. Йосифова, БЧМ, 237-238.See more2. Който изразява възторг. И Клисура с възторжени викове и при звона на камбаната се прогласи въстанала. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 119. Все по-бурно и по-високо ура. Ярка светлина огрява възторжените лица, запалените очи. Й. Йовков, Разк. II, 228. Никога Христина не беше го виждала тъй приказлив, с такова щастливо изражение, с такива възторжени като на момче очи. Ем. Станев, ИК I и II, 465. Възторжен отзив.