вдъхновѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано вдъхновѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член вдъхновѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член вдъхновѐна - единствено число, женски род, нечленувано вдъхновѐната - единствено число, женски род, членувано вдъхновѐно - единствено число, среден род, нечленувано вдъхновѐното - единствено число, среден род, членувано вдъхновѐни - множествено число, нечленувано вдъхновѐните - множествено число, членувано
1 възторжен - екзалтиран (книж.) - разпален (прен.) - въодушевен - вдъхновен - запален (прен.) - ентусиазиран - френетичен (книж.) - екстазен (книж.)2 крилат (прен.) - вдъхновен - окрилен
ВДЪХНОВЀН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от вдъхновя като прил. 1. Който твори, обхванат от вдъхновение. Плеяда вдъхновени мислители са оставили на човечеството плодовете на своя гений. Ив. Вазов, Съч. ХII, 148. Хиподромът приличаше тогава на музей. Там имаше антични статуи, донесени от древна Елада и от някогашния Рим, натрупани бяха съвършени произведения на вдъхновени майстори. А. Каралийчев, В, 129. Вдъхновеният певец и мъдрецът струват колкото хиляда войни. А. Дончев, СВС, 102.See more2. За произведение на изкуството, науката и под. — който е плод на вдъхновение, изпълнен е с вдъхновение. Докато българите провъзгласяваха своя цар, докато край Средец пламтяха празнични огньове и се пееха вдъхновени песни .., ромейските приготовления за решителен поход срещу българските земи завършиха и ромейските войски напуснаха Константинопол. А. Дончев, СВС, 561. В градинката на университета ние често се срещахме и другарувахме с професор Асен Златаров, който преподаваше химия и увличаше младото поколение с вдъхновени лекции. А. Каралийчев, С, 192. В селската кръчма не стъпваше, но веднъж или два пъти в седмицата непременно се отбиваше в черквата, където отец Анастаси възнасяше със сладкозвучния си глас вдъхновени химни към Бога. А. Гуляшки, ЗР, 25. Вдъхновена реч.
3. Който изразява вдъхновение. Такава горещина у всекиго другиго би се показала подозрителна, но у Кандова тя беше искрена и това ясно се познаваше по безпокойния огън на погледа му и по нервозния трепет, който играеше по вдъхновеното му сега лице. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 15. Платон, стар с бяла брада, с вдъхновен поглед, държи в лявата си ръка книга и издига дясната си ръка към небето, като че сочи идеала, към който е била устремена всичката му деятелност. К. Величков, ПССъч. III, 190. // Който е предизвикан, породен от вдъхновение. Споменът за далечното отечество .. извикваше вдъхновен пламък в черните му очи. Ив. Вазов, Съч. ХII, 183. Лицето му беше изгубило всичката си кръв, но в очите му гореше пламъкът на вдъхновена смелост. Д. Ангелов, ЖС, 486. И ето, моят лодкар подхвана песен. Загорялото му лице доби някакъв вдъхновен израз. С. Кралевски, ВО, 24. Той заговори сега на своя език нещо неразбрано и дълго, в очите му се запали някакъв вдъхновен огън, лицето му се проясни и той се обръщаше или към свещеника, или продължително гледаше момичето. Й. Йовков, Разк. I, 209.