окриля̀ - първо лице, единствено число, сегашно време окрилѝш - второ лице, единствено число, сегашно време окрилѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение окрилѝм - първо лице, множествено число, сегашно време окрилѝте - второ лице, множествено число, сегашно време окриля̀т - трето лице, множествено число, сегашно време окрилѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време окрилѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време окрилѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време окрилѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време окриля̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време окрилѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време окриля̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време окриля̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време окриля̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време окрилѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение окрилѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие окрилѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие окрилѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие окрилѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие окрилѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие окрилѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие окрилѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие окрилѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие окрилѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие окриля̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие окриля̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие окриля̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие окрилѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие окрилѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие окрилѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие окрилѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие окрилѐна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие окрилѐната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие окрилѐно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие окрилѐното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие окрилѐни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие окрилѐните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОКРИЛЀН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от окриля като прил. Книж. Който е изпълнен с надежди, които стимулират духовната сила и готовността за творчество, за активна дейност; въодушевен, обнадежден. Там поне веднъж през седмицата отиваше и Йовков, за да слуша звънкия говор на своите земляци,.. От това кафененце той се връщаше окрилен и пишеше своите разкази. Н. Лилиев, Съч. III, 24. Ще си вървя... нали и там е вече свободно... Ех, да си свободен! — бодро наблегна той и млъкна за дълго. През това време мисълта му, окрилена, може би летеше някъде натам, отвъд Дунава, към родния му кът. П. Михайлов, ПЗ, 165. А вятърът насрещен пак я брули / и пак я дебне враг, но слуша тя: / — Ще чакам, няма да заключвам, чу ли! — / И тича окрилена през смъртта. Бл. Димитрова, Л, 201.See more