възхитѝтелно -
1 райски (прен.) - великолепно - възхитително - вълшебно (прен.) - прекрасно - прелестно - чудно - чудесно - фантастично (прен.) - пленително - очарователно - дивно - божествено - приказно (прен.) - неземно (прен.)2 възхитително - прелестно - пленително - очарователно - дивно (поет.) - обаятелно - чаровно - шармантно (книж.) - омайно (поет.)
ВЪЗХИТЍТЕЛНО нареч. 1. Много хубаво; очарователно, чудесно, прекрасно.
Тази вечер младата пианистка свири възхитително. ● Като възклицание. — Ние, почва комисията, решихме да дадем за в полза на Червения кръст... — О, великолепно, славно, възхитително! Браво, браво! Хр. Смирненски, Съч. III, 12. — Гледайте точно под оная риба,.. Виждате ли, сега тя пресича екватора! Белгийката се заглежда към посоченото място,.. — Ах, да, сега виждам! — съгласява се тя. — Възхитително, наистина! Каква красота! Св. Минков, ДА, 43.See more2. За означаване много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с прилагателното, към което се отнася; извънредно, извънредно много, изключително. Върху тъмния фон на тоя облак полето изглежда възхитително зелено и хубаво. Й. Йовков, Разк. I, 99. А небето там — розово пожарно, светло, светло, възхитително светло. Ив. Вазов, Съч. ХII, 5. След това се примъква на сцената, в нощна риза, едно възхитително хубаво и нежно създание. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 110.