чу̀дно -
1 чудно - странно - удивително 2 райски (прен.) - великолепно - възхитително - вълшебно (прен.) - прекрасно - прелестно - чудно - чудесно - фантастично (прен.) - пленително - очарователно - дивно - божествено - приказно (прен.) - неземно (прен.)3 чудно - неестествено - необикновено - особено - необичайно - невероятно - странно - чудато - чудновато - причудливо - екзотично (прен.) - бамбашка (разг.)
чу̀дно нареч. 1. За учудване; интересно.
Гони ме потеря и чудно как не ме напипа. Вазов. Чудно е, че той не губи сили и не пада. Йовков. 2. Необикновено, необичайно, странно. В същото време усещаш, че с този си поглед тя някак си чудно те упойва. Влайков. Но ето, той проявяваше към него не предишната смъртна вражда, а най-голяма човещина. Гроздан беше се отнесъл много чудно към Вълчан. Йовков. 3. Много хубаво, възхитително. Отечество любезно, как хубаво си ти! / Как чудно се синее небето ти безкрайно! Вазов. Ония ти славеи като запели един от други по-чудно. Влайков. 4. С прилагателни — в силна, висша степен; много. Ти си земя чудно красна, / о родино моя! Вазов. Това беше друга, нова и чудно хубава музика. Йовков. В това време от гората излезе едно чудно хубаво момиче с руса и дълга до петите коса, с венец от бели маргаритки на главата. Елин Пелин. □ Не е чудно да — твърде възможно е. Хубава мома е, та не е чудно още през тази зима да ѝ излезе някъде късмет. Г. Караславов.See more