вълшѐбница - единствено число, нечленувано вълшѐбницата - единствено число, членувано вълшѐбници - множествено число, нечленувано вълшѐбниците - множествено число, членувано
1 магьосница - вълшебница 2 магьосница (прен.) - вълшебница (прен.) - чаровница - чародейка (книж.) - фея (прен.) - омайница (поет.)
ВЪЛШЀБНИЦА ж. Според народните вярвания — жена, която притежава свръхестествени способности да върши чудеса. И ето, тя отиде при една стара вълшебница и ѝ каза: — Ах, как искам да си имам детенце! Не можеш ли да ми кажеш отде да го взема? Св. Минков, СЦ (превод), 65.