1 магьосница (прен.) - вълшебница (прен.) - чаровница - чародейка (книж.) - фея (прен.) - омайница (поет.)
ОМА̀ЙНИЦА ж. 1. Жена, девойка, която омайва, очарова, пленява с външен вид, постъпки, думи и под.; вълшебница, чаровница, магьосница. Тя [девойката] бе наистина хубавичка 17-18 годишна омайница. Н. Попфилипов, РЛ, 8. // Нещо, което кара някого да изпадне в захлас, забрава, опиянение.