гла̀мав - единствено число, мъжки род, нечленувано * гла̀мавия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член гла̀мавият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член гла̀мава - единствено число, женски род, нечленувано гла̀мавата - единствено число, женски род, членувано гла̀маво - единствено число, среден род, нечленувано гла̀мавото - единствено число, среден род, членувано гла̀мави - множествено число, нечленувано гла̀мавите - множествено число, членувано
ГЛА̀МАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. 1. Който няма нормални умствени способности; малоумен. Гламав беше Цончо, малоумен от рождение, идиот. Ив. Вазов, Съч. VIII, 121.
2. Който не мисли разумно и логично, не се досеща, не знае как трябва да постъпи; глупав, несъобразителен. По-рано,.. Пиронев, както и всички тесняци, смяташе, че българската буржоазия е глупава, объркана и кекава. Но след извършения преврат,.. той започна да се бои от тези на пръв поглед ограничени и гламави хора. Г. Караславов, ОХ IV, 280. Той помоли поне да му каже за какво са го уволнили. Тогава началникът избухна: — А бе, ти ли си ахмак или мене на гламав искаш да правиш?... Твоите номера вече не могат да минават... Марш, и повече да не ме безпокоиш! Г. Караславов, Избр. съч. II, 216.
3. Който показва, изразява липса на правилно, разумно мислене, при който отсъства съобразителност; глупав. Българските поети и писатели не са изгубили ума си,.., и те няма да се подчинят на гламави прищевки. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 135. Чунким те много разбират от гламавата турска политика, която ги докара до това положение. Г. Караславов, Избр. съч. X, 42.
4. Който е лишен от съдържание, от мисъл; глупав. По повод на една гламава книга върху Ботьова,.., аз посочих стихове от една френска песен. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 164.
5. За ситуация и под. — който е неловък, неудобен, неприятен за някого, излагащ някого; глупав. Аз просто се срамех .. Аз търсех средство да се разделим по-скоро, да спася и него, и себе си от нетърпимо гламавото положение. Ив. Вазов, Съч. IX, 139.
6. Като същ. Глупав човек; гламавец, гламчо, глупак, будала, ахмак. —