про̀ст - единствено число, мъжки род, нечленувано про̀стия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член про̀стият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член про̀ста - единствено число, женски род, нечленувано про̀стата - единствено число, женски род, членувано про̀сто - единствено число, среден род, нечленувано про̀стото - единствено число, среден род, членувано про̀сти - множествено число, нечленувано про̀стите - множествено число, членувано
1 прост - обикновен - скромен - непретенциозен - семпъл (книж.)2 низш - прост - примитивен - нисш 3 невеж - неграмотен - прост - некултурен - необразован - безпросветен (книж.) - непросветен - неук - неучен - невежественSee more4 глупав - гламав (разг.; пренебр.) - тъп - плиткоумен - прост - тъпоумен - забутан (прен.; разг.) - сбутан (прен.; разг.) - безмозъчен - скудоумен (книж.) - късоум (разг.)5 елементарен - прост - обикновен 6 елементарен - прост - лек - лесен - несложен - фасулски (разг.)7 прост - простоват - простичък 8 низш - прост - примитивен - първичен - първобитен - атавистичен 9 елементарен - прост - примитивен
- 1. прост
- - От просто сърце
See more- - С просто око
- - Като фасул, прост
ПРОСТ1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с несложно, елементарно устройство, състав, форма; елементарен. Противоп. сложен. Триъгълникът е най-простата равнинна фигура. Матем., 1966, кн. 3, 12. Най-разпространеният вид прости укрития са окопите. Те са предназначени за временно укриване на хората. Н. Иванов и др., ГО, 71. Рано напролет мъжката [жълтата овесарка] започва да пее своята любовна песен, която е твърде проста, .. състои се от няколко еднообразни звука: „ци-ци-ци-ци“. Ст. Дончев, ПНД, 54. „Слана падна, Гане“ е разработка на родопска песен — 9/8 такт. Жизнена, с проста, но изразителна мелодична линия, песента при добро изпълнение е извънредно ефектна. Ст. Грудев, ББ, 27. Прости тръбопроводи се наричат такива тръбопроводи, при които няма отклонение и не се отделя никакво водно количество по дължината им. Й. Ганчев, Х, 157. Различават се прости храни, които се състоят от едно единствено съединение, и сложни храни, в състава на които влизат повече съединения. Б. Койчев, Б, 46. По състав обращението бива просто и сложно. Просто е обращението само от една дума: майко, дядо. Л. Андрейчин и др., БГ, 260. Просто движение. Прост труд. Проста сплав. Просто съществително име. Просто словосъчетание. Просто изречение. Проста химическа връзка. Прости йони. Прости лъчи.
2. Който има обикновени характеристики, не се отличава с някакви особености; обикновен. В кабинета освен мебелите имаше един портрет в проста дървена рамка. Д. Фучеджиев, Р, 189. Стаята беше съвсем гола .. В нея имаше само едно просто дървено легло, маса, покрита с вестници, и окачалка за дрехи. Д. Димов, Т, 68. Папата забелязва, че дрехите на пророците са много прости. Микеланджело му възразява, че пророците са били бедни и са живели далече от богатствата. К. Величков, ПССъч. III, 154. Къщите са лепени и отвън и отвътре с проста кал. Ст. Шишков, ЖБ, 35. За познаване на света древният човек има само едно средство — простото наблюдение. Ив. Хаджийски, БДНН I, 138. Най-честото им [на прабългарите] наказание, даже за прости кражби — беше смъртта. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 119. Бог милостив .. може от просто въже златно да направи. Н. Бончев, Р (превод), 53. Прост сандък. Просто одеяло. Прост дъсчен стол. Проста кирпичена къща. ● Който е само това, което назовава, без да е свързан с нищо друго; чист, чисто и просто. Един генерален директор, комуто викаха „див петел“, не черпеше от проста любезност. А. Наковски, БС, 109. — Защо искаш да жертвувам своята безопасност от проста галантност към тебе? Д. Димов, Т, 404. С херкулесовска вънкашност, невероятно бе неговата смърт да се длъжи на едно просто падане от ниската стълба. БД, 1909, бр. 1, 2. Нашите отношения кам Прусия в немско-французката война .. не са биле само проста неутралност, а нещо повече. С, 1872, бр. 42, 330. Проста една измислица е, че турците са победиле генерал Черняева. НБ, 1876, бр. 14, 56.
3. Който е с ниско, лошо качество; долнокачествен, лошокачествен. Хванаха си стая с две легла в един прост хотел. Ив. Вазов, Съч. VI, 36. Тимяна от Индия бива по-чист и по-ароматичен; африканский е по-прост и миризмата му е по-тежка. Т. Икономов, ЧПГ, 103. В червеите са появляват болести и умиране; и тогава от един драм семе са получава вместо 5 оки добри пашкули, една или две оки прости. З. Княжески, ПРШ (превод), 56. Проста кръчма. Проста стока.
4. Който е първичен, изначален, прастар, неподправен, непроменен. Винаги съм носил прост, естествен страх от зимата — това ме е карало да се трудя колкото е възможно повече .. и да скътам от .. златните прашинки на есента. Д. Цончев, ЛВ, 5. Има груби овце от проста порода, каквато е тая около Триест .., които дават по 120 литри мляко. Бълг., 1902, бр. 529, 2. Обичам те, долино моя хладна, / .. / ти каниш ме приветливо на гости, / и бързам в твойто лоно аз щастливо, / обилно с прелести омайни, прости. Ив. Вазов, Съч. II, 14. Проста природа.
5. Който може да бъде разбран, възприет без много усилия, затруднения; ясен, разбираем. Противоп. неясен, неразбираем, мъгляв. Командата тряба да състои от малко и прости думи: станете, седнете. Р. Каролев, РЗМ, 31. Разстрел, и след разстрела червей. / Това е толкоз просто и логично. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 130. Прост въпрос. Проста логика. Прост израз. Прост пример. Гениално прост замисъл. // За език, изразни средства — който е съвременен и разбираем; популярен, достъпен, говорим, разговорен. Захариевата [на Захари Стоянов] образна и богата — а при това тъй проста — фразеология, идеше на грубия вкус на българина, затова стигаше сърцето му. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 218. Слогът на баснята трябва да бъде прост, фамилиарен, смешлив, весел, природен и простосърдечен. Д. Попов, СбРС (превод), 19. Проповеди, написани тъй на прост язик, щото всякой българин да може да ги разумява. Д. Войников, КБИ, 99. Има обичай у цяла Германия, че на службата народът пее имни [химни] на простия язик. Др. Цанков, ТМ (превод), 215. След изчитането на акта, някои от любознателните софти (турски учители) заявиха пред управителя, че събранието желае да му се поясни това султанско писмо на прост турски език, за да го разбере всеки. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 583. Но разкажи със думи прости, / на тях — на бъдещите хора, / които ще поемат поста ни, / че ние храбро сме се борили. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 46. // Който е достъпен, лек за осъществяване, използване или изпълнение; лесен. Противоп. труден, мъчен, сложен. Искането на стачниците е просто и разбираемо: Хляб за всички! К. Странджев, ЖБ, 110. За дадено тяло се построява .. изображение. Изображенията трябва да бъдат верни, нагледни и прости за изпълнение. Матем., 1966, кн. 4, 15. — Че какво има тук за мислене!? .. — Работата е от проста по-проста — приемаш по-надлежен опис бюрото, двата стола, етажерката с книгите, трите портрета — и хоп! — готово. Б. Обретенов, С, 38. Просто лечение. Просто гимнастическо упражнение.
6. Който е типичен, характерен за селското население на някой народ или етнографска област и представя националната битова и естетическа традиционна култура; народен, селски. Скоро той видя, че изскокнаха двама конника турци, а след тях идеше още един конник в просто българско облекло. Ив. Вазов, Съч. ХII, 129. Учителят ядял всичко, .. много харесвал техните прости селски гозби. Г. Караславов, ОХ I, 148. Ех, .. да скочиш във влака и — при баба .. И кокошки с пиленца да има .. И простите, шарени гозби на баба, каквито никой друг, никъде другаде и никога повече няма да може да сготви. Д. Цончев, ЛВ, 44. — Ами защо ще ги [народните песни] записваш? .. — Та белким ще седнеш да учиш нашите прости песни, а, господин Тъкачев? — наведе се изненадан Кръстьо. Г. Караславов, ОХ I, 89. А до чекръка прости песни пеят, / огрени от огнището моми. Сл. Красински, ЗО, 122.
7. За човек — който е като много други от същото съсловие, професия, като по-голямата част от населението, без ръководна роля в обществото; обикновен, редови. — Това съм аз... Големанов... учителят Големанов! Нека види мало и голямо, как от прост учител с труд и чест се издигнах на най-високото стъпало, на върха!... Ст. Л. Костов, Г, 31-32. Това кьосе .. се казваше Марко и се ползуваше с голяма известност из околията, макар че беше прост терзия. Елин Пелин, Съч. I, 18. Завиждаха на връзката ѝ [на Христина] с Пешо Манафов, защото той не беше прост работник, а образован, свършил техническо училище. М. Грубешлиева, ПИУ, 66. Тие последните [стотниците] имаха секи по десят души свои десятници, а останалите бяха прости ратници. З. Стоянов, ЗБВ I, 388. Почитаемий херцоге, аз съм прост офицерин и ви говоря с почитанието, което ви прилича. К. Величков и др., ЛБ (превод), 53. Но войската скоро храма приближава, / .. / Във тоя миг Кочо — простият чизмар, / наранен, отслабнал и бунтовник стар, / повика жена си — млада хубавица. Ив. Вазов, Съч. I, 180. Прост счетоводител. Прост служител. Прост свещеник. Прост лекар. ● Остар. В съчет. със с м ъ р т е н. Простосмъртен. Противоп. богоизбран. Беше възможно да бъда болен като министър, както беше възможно да бъда болен като прост смъртен! Ив. Вазов, Съч. ХI, 112. Ето как са живяле тие два гражданина, които са са уважале от простите смъртни. Л. Каравелов, Съч. VII, 24. В самото учение на богомилите са съществовале множество подробности, които за простите смъртни са биле твърде привлекателни. СбС, 68.
8. За човек — който се държи естествено, свободно, без престореност, превзетост или лукавство и обикн. има чиста и добра душевност; искрен, прям, откровен, непринуден, простодушен, простосърдечен, чистосърдечен. Боев беше прост в отношенията си с персонала и от това те изпадаха в умиление. Х. Русев, ПЗ, 38. Тая дълбоко религиозна и проста душа [отец Йеротей] се пазеше да се не възгорди от добрините, що правеше; той правеше добро по съвета на Спасителя: каквото прави едната ръка, да го не знае другата. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 62. Но г-ну Ж. .. много се нравяха всичките му думи и веселий вид, затова .. го увери, че му е много драго, кога срещне прост, чистосърдечен чловек, който може още и да говори така добре. БК, 7. Уните, ако и да са били диви .. и съвсем безкнижни варвари .., били обаче от друга страна прости и нелукави. БКн, 1859, кн. 1, март, 147. Дай ми твойте прости, мъдри хора, / дето гледат светло и открито, / научи ме като тях да сторя / и от мъничко да съм честита. Д. Габе, ЗП, 42. Той [В. Левски] беше скиталец и кат дете прост, / и като отшелник живееше в пост. Ив. Вазов, Съч. I, 170.
9. За начин на живот, поведение и под. — който е естествен, непринуден и е свободен от прояви на престореност или лукавство. Игнатий слушаше техните тъжби; той все по-дълбоко вникваше в тоя прост, неподправен мир на селския човек. Ст. Дичев, ЗС I, 318. Свободни от наследството на фалшиво актьорничене .. — младите дават проста, задълбочена, реалистична игра. Н. Фурнаджиев, МП, 135. Тя се усмихна на непохватните му поздравления, но в малките сини очи на деспота имаше толкова добродушие и проста радост, че княгинята се засрами. Ст. Загорчинов, ЛСС, 21. Идилията .. съдържа в себя си разказ на някоя случка, която изобразява простия, естествен живот на селяните и общо на хората по-близки до природата. Т. Шишков, ТС, 177. Простото изражение представя мисли и чувства, отлични по своите природни и нежни черти, без никакви преструвки. Д. Войников, РС, 33. Проста изповед. Прости чувства.
10. Който се отнася до най-ниските социални слоеве на обществото; беден, сиромашки, социално слаб. Той [Рахметов] е аристократ, но скъсва със своята среда и става дърводелец, .. само за да заслужи обичта и уважението на простите хора. А. Каралийчев, НЧ, 19. Богомилската ерес беше най-разпространена между простия народ, понеже .. богомилите проповядваха, че човек не е задължен да работи на своя господар. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 89-90. — Не търся голямо общество .. Така движа се между равните на себе си, простите, народните хора и съм доволен. Елин Пелин, Съч. IV, 129. Една от най-интересуващите Славейкова работи е била: да се опознай и сближи с живущите там българи, с простата маса — майстори, калфи и чираци. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 80. — Какво да ти кажа, госпожа, добро е момичето .. Страх ме е да си нямам главоболия с нея. Тука, знаеш, разни хора идват, май все от простата класа. Г. Райчев, ЗК, 206. И от просто коляно хора Господ е надарил с ум. Й. Груев, Лет., 1873, 221. Те имали три способа за балсамироването на телата: един за простия народ, другий, за по-почтените хора, третий, за царете и за по-знаменитите хора. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 24. Прост произход. Просто потекло. Прости селяни.
11. За човек — който не е образован, който е неграмотен или малограмотен и няма достатъчно знания и обща култура; неук, невеж, необразован. Противоп. учен. Сам останал прост, Марко обичаше учението и учените. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 11. — Послушайте ме, бедни българи — каза той [Влашев], — ние, прости и учени, всички сме все братя. А. Страшимиров, К, 55. — Мицо — .., — защо си толкова срамежлив, а? Той безпричинно се засмя и потри ръце. — А, не... защо... Прост съм аз... Ти си учена, ходиш по театри, четеш вестници... М. Грубешлиева, ПП, 7. Ний сме прости, ний сме дебели глави, че не разбираме. Да щеш, г-н съдия, да приказваш по нашему, та да разбираме. Й. Йовков, ПГ, 66. Първата грижа на един деец, какъвто е народният учител, не може да бъде друга, освен да сее просвета всред простата маса. Т. Влайков, Съч. III, 35. Марий бил человек прост и необразован, но дързостен и храбър. Г. Йошев, КВИ (превод), 115. Еднушка се скараа двайца: еден прост и еден учен. СбНУ ХХIХ, 197. Учен да та бие, прост да та не милва. Послов. // Жарг. Който се проявява към другите като вулгарен, циничен, безсрамен, груб, недодялан, невъзпитан. От прост човек какво друго очакваш освен ругатни и псувни.
12. Който е глупав, тъп, несъобразителен или лековерен, наивен, доверчив. Противоп. умен. Той знаеше, че момчето .. е просто като добиче и покорно като псе, но все пак... какво ако го подкачи отдалече. Г. Караславов, Избр. съч. I, 403. — Ти си глупец, Славчо. Аз те знам, че си прост, ама толкова не те мислех! Ив. Вазов, Съч. IХ, 62. О не, не е прост народът, умен е той. М. Иванов, КБВ, 7. Жената тряба да знай да лъже мъжа си; проста е оназ, дето казва правото. Д. Войников, КЦ, 12. — Наистина — думаше им [на мореплавателите], — прости и безумни хора сте били, за да ви е страх от ничтожните тези работи. П. Кисимов, ОА I (превод), 35. — Първото ми либе Никола, / първо венчило той ще е .. / — Колко си проста, безумна! / Та що е твойт либовник / пред мене и пред властта ми? П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 941.
13. Като същ. прост<ият> м., просто<то> ср., мн. прости<те>. а) Човек от бедния народ, от простолюдието. На простия не трябва друго, освен да му вдъхнеш знаяние в ума и честност в сърцето. Лет., 1871, 167. Господарите треба да приемат простите с кротост и с любов. Р. Попович, Х, 151-152. б) Необразован, малограмотен човек. Той [Хр. Ботьов] пеел от всички най-добре .., характеризирал познати и известни личности с поетическа дарба, която била оценявана и от простите. З. Стоянов, ХБ, 48. Узнах, че той [съдията] бил богаташ, едно време министър и крадец на държавни милиони .. И просто, и учено му зяпаше тогава в устата, поглъщаше всяка негова дума и шепнеше: „Какъв ум, каква добрина, какви благи уста“. Ц. Церковски, Съч. III, 282. в) Глупав човек. На простия понявгаш се налага / със мъка да му сториме добро! Н. Марангозов, ЯВ, 15.
◊ Е просто; просто е. Остар. Название на буквата е в българската азбука, за да се различава от употребяваната в миналото буква ѣ (е-двойно). Навестяваше ме, поспореше върху правописа на някои думи с пирдопски изговор като въртеляшка, черяша, които аз пишех с е просто, напътствуваше ме как да си служа с циклостила. СбЦГМГ, 341. Проста буква. Остар. Малка буква. Различаваме главни и прости букви, а също тъй и печатни, и ръкописни. Л. Андрейчин и др., БГ, 6. Проста глаголна форма. Грам. Глаголна форма, образувана от основата на глагола и съответното окончание, напр.: в з е х, н о с и ш, р а б о т я т. Проста дроб. Мат. Несъкратима дроб, чийто знаменател е по-голям от числителя, напр. 2/3, 75/102 и др. За прости дроби — ах, ужасно! / получи двойка наш Григор. / Обърка той остатък, частно, / произведение и сбор. Цв. Ангелов, СГ, 175. Прости белтъци (белтъчини). Биол. Хим. Протеини. Някои от белтъците съдържат само аминокиселини ..; те се наричат прости белтъци или протеини. Б. Койчев, Б, 15. Въз основа на хидролизните им продукти белтъчините се подразделят главно на прости белтъчини или протеини и сложни белтъчини или протеиди. Хим. VII кл, 1950, 138. Просто вещество. Хим.; Просто тяло. Остар. Форма на свободно съществуване на химичните елементи, представяща само един вид атоми, напр. при кислорода (кислород О2 и озон О3), при въглерода (графит, диамант) и др. Вещество, чиито молекули се състоят от еднакви по вид атоми, е просто вещество. Хим. VIII кл, 1965, 5. Самата земя се състои от 65 прости тела или елементи. Ч, 1872, бр. 13, 579. Просто тройно правило. Мат. Правило за решаване на аритметични задачи, в които се търси неизвестното число х чрез използване на три известни числови стойности в пропорция а1 : а2 а3 : х. Мога да решавам задачи и по простото и по сложното тройно правило. А. Гуляшки, ЗР, 52-53. На другата година Станойчо се уплете като пиле в кълчища с просто тройно правило и остана. Д. Бегунов, ГВ, 17. Просто число. Мат. Число, което се дели на + (–) 1 и на себе си, напр.: 2, 3, 5, 7, 11, 13, 17, 23, 29 и т. н. Да разгледаме например безкрайното множество на простите числа. Матем., 1967, кн. 2, 18. Прост труд. Иконом. Труд на работници с ниска квалификация, напр. носач, дървосекач, метач и под. Противоп. квалифициран труд. Ъ просто. Остар. Название на буквата ъ в българската азбука, за да се различава от употребяваната в миналото буква голяма носовка. Дето ще са рече, че ние чуваме само тези звукове в думата шишъ, която може и да са напише и без „ъ“ просто — шиш. Р. Каролев, РЗМ, 27.
~ От просто сърце. Диал. 1. Честно, искрено, чистосърдечно. „Че какъв е този елен?“ — Поличбен, от Бога пратен, значи цар ще умре или царство ще се разсипе. „Млъкни, дрипаво овчарче!“ Тогава чак се уплаших и аз. „Царю-господарю, викам му и му целувам коляното, опрости ми! Каквото ти сега казах, от просто сърце го казах. Тъй се по нас говори.“ Ст. Загорчинов, ДП, 66. 2. С добри, искрени намерения. По простата причина, че. Разг. Поради това, че. Образува се с жар и кооперация. Тя, обаче, не можа да просъществува по простата причина, че някой .. през една нощ обра касата. Елин Пелин, Съч. ІV, 141. След още един безполезен опит, той се убеди, че нищо не може да узнае, по простата причина, че Рачко сам нищо не е разбрал. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 128. Прост като кратуна. Разг. Пренебр. Много, съвсем прост. — Искам да ставам владика. — Ти, неграмотният, ти, неукият, ти, простият като кратуна — владика. М. Топалов, Ст, 1965, бр. 1005, 1. Прост като налъм. Разг. Пренебр. Много прост. Като налъм, като неприсукан конец съм прост. Чудомир, Избр. пр, 245. Прост като фасул. Разг. Много, съвсем прост. — Таз жена също е искала да скъса с тоя Колев, но тя не е могла да скъса с него и това си е. Просто и ясно като фасул. Ал. Томов, П, 90. А да си призная, дядовата Маринова философия ми беше проста като фасул. В. Чертовенски, ГО, 47. Прост като чук. Разг. Много, съвсем прост. С просто око. Книж. Без помощта на микроскоп, бинокъл, телескоп или друг оптически уред, инструмент. С просто око се виждат само пет планети: ярките Юпитер и Венера, зеленикавият Сатурн, червеният Марс и мъчно забележимият Меркурий. Д. Пеев, З, 1. На север се появи самолетоносач, който се забелязваше и с просто око, а с бинокъл се виждаше много ясно. Г. Белев, КВА, 339.
ПРОСТ2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. В обръщение с гл. с ъ м и обикн. частица д а. 1. Опростен, освободен от отговорност за вина, невърнато задължение и под.; простен. — Прост да си, Стояне, от мене, / ала от Бога да не си. / Че един бе син у майка. Нар. пес., СбВСтТ, 822. „Проста да ти йе, Кръстьо ле, / проста да ти йе къщата.“ Нар. пес., СбНУ ХLVI, 246. Царят са тогаз йобрадва / и на Стояна думаше: / — Просто да ти е имане, / че на сиромасите аризва, / .., / та ми ората не измори. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 84.
2. Който е освободен от брачно или годежно задължение (когато се дава разрешение, съгласие за раздяла, развод). „Ей та тебе, млада булко, / проста бъди, ожени са.“ Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 10. — Леле варе, болен Герги, / .. / Дай ми прошка, да се жена, / да си зема друго либе. / Болен Герги отговаря: / — Леле варе, Гергьовице, / проста да си, ожени са. Нар. пес., СбВСт, 114.
◊ Проста книга. Диал. Писмено разрешение, издавано от църковната власт за развеждане на съпрузи или за встъпване в брак; вула. Кир Апостол ефенди извади една проста книга, написана от епитропа поп Порфира, в която ми пише, че горенаписаните лица му заповядали да издаде вулата без пари, а Атанаса да венчея, защото бил беден. М. Кънчев, В, 271. Стана Милица, отиде, на темница порукала: / Марко ле, първо любене, / да ли кеш ми проста книга, / да ся главя, да ся женя? Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 314.
ПРОСТ3, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е прав, изправен на крака. Турчин влегва в къщата на мирния българин .., а мила ми, млада ми Стойна стои му проста на нозе и черпи го с руйно вино, с люта ракия. БТ, СбПер. п I, 75.