безпросвѐтен - единствено число, мъжки род, нечленувано безпросвѐтния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безпросвѐтният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безпросвѐтна - единствено число, женски род, нечленувано безпросвѐтната - единствено число, женски род, членувано безпросвѐтно - единствено число, среден род, нечленувано безпросвѐтното - единствено число, среден род, членувано безпросвѐтни - множествено число, нечленувано безпросвѐтните - множествено число, членувано
1 мрачен (прен.) - безпросветен (книж.) - реакционен - мракобеснически 2 невеж - неграмотен - прост - некултурен - необразован - безпросветен (книж.) - непросветен - неук - неучен - невежествен
БЕЗПРОСВЀТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни,
прил. Поет. 1. В който няма никаква светлина; съвсем тъмен. Слепеца няма слънцето да види. / Во безпросветна нощ залутан, само / живее той. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 55. Сънувах те и тая нощ, о мила, / .. / Пробудих се и в мрака безпросветен / заплаках аз — и роних сълзи до зори. П. К. Яворов, Съч. I, 22. ● Обр. Заредуваха се дните / дните още и нощите / в безпросветна тъмнина. П. К. Яворов, Мис., 1900, кн. 1, 12.See more2. Прен. В който няма или който не вдъхва надежда за нещо по-добро; мрачен, тежък. После настанаха за него пак еднообразни, безпросветни дни. Ив. Вазов, Съч. X, 99. ● Обр. Авторът, увлечен от духа на своето безпросветно време, заговаря за „мъчениците на правото, които се борят срещу варварството“, за „великото дело, що се върши всеки ден“. Н. Лилиев, Съч. III, 258.
БЕЗПРОСВЀТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Непросветен, неук, необразован. В тая безпросветна и тъмна маса слепият егоизъм господствува над всички чувства и всяка нова сила, всяко ограничение, .. , ги озлобява и гнети. Й. Йовков, Разк. III, 176.