просветѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано просветѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член просветѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член просветѐна - единствено число, женски род, нечленувано просветѐната - единствено число, женски род, членувано просветѐно - единствено число, среден род, нечленувано просветѐното - единствено число, среден род, членувано просветѐни - множествено число, нечленувано просветѐните - множествено число, членувано
1 просветен - образователен 2 грамотен - културен - образован - просветен - учен - ерудиран (книж.) - начетен 3 просветен - просветителен - просветителски
ПРОСВЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до просвета.
Грижите за отделни килийни училища се превърнаха във всенародно просветно движение. Ив. Хаджийски, БДНН I, 6. Той прикани учителството да бъде единно, да следва просветната политика на правителството. Кр. Григоров, Р, 211. През XIII в. Враца е не само силна българска крепост, но и важен книжовен и просветен център. Ст. Михайлов, БС, 148. Диалозите, които на първо време били обикновен разговор между двама души на нравоучителна или просветна тема, постепенно се развиват в три, четири, пет до шест действуващи лица и започват да играят ролята на едноактни пиеси. Лит. X кл, 116. Най-много са помогнали [учителите] и принесли народу във всяко отношение откъм просветното му развитие. Лет., 1869, 126. Просветно дружество. Просветни дейци. Просветни служители. Просветно министерство. Просветен министър. Просветен инспекторат. Просветни реформи.See moreПРОСВЕТЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от просветя като прил. 1. За човек — който се отличава с образованост, притежава знания, култура; образован, културен, интелигентен. Ето, човек се среща тука с хора като Жоржа, хора просветени, които умеят да съдят и критически да се отнасят към всичко, което лъщи отвън. Ив. Вазов, Съч. XI, 194. — Съпругата е другар в живота и ще имаш голяма помощ, когато тя е просветен човек, а не робиня, която не смее и дума да ти възрази. Д. Талев, ПК, 492. В Преслав се събрали най-просветените люде на страната: строители, писатели, художници. Ст. Михайлов, БС, 70. Публичното мнение е мнението на здравомислящата и просветена част от народа върху един кой да е въпрос. Ч, 1871, бр. 17, 521.
2. Който е характерен, свойствен за такъв човек. Учени поети и артисти, ония, които разкриват загубените съкровища на старогръцката и римска култура, и ония, които създават нови художествени форми за нуждите, идеалите и стремленията на новото общество, намират всички в папството щедро и просветено покровителство. К. Величков, ПССъч. III, 99. Балашев при Димка мечтаеше с благатост за някакъв чуден живот, какъвто те ще заживеят на село: ще уредят образец на най-хубава и просветена дружба и ще бъдат извор на светлина сред тия, между които ще преживяват. А. Страшимиров, К, 42. Домашните събрания са в техните [на жените] ръце и тий могат да разпръскат просветени и прави мисли за сяко нещо на света. Т. Икономов, ЧПГ, 51.
2. Който има познания в определена област на живота или науката; грамотен. „Той бе наистина най-просветен от всички нас по държавните въпроси и по конституционната теория.“ С. Радев, ССБ I, 89. Политически просветени хора.
3. За общество, народ и под. — който се характеризира с развита просвета, образование, култура; цивилизован, образован, просветлен. Няма съмнение, че и у нас преподаванието на физиката ще земе прилично място между другите средства за образование на юношеството, както е това у другите просветени народи. И. Гюзелев, РФ, III. В просветените общества е вече общеприета истина, че игиената е необходима за запазване на здравето. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 3, 65. В днешното време навсъде по просветените страни съществуват много женски общества с разни благотворителни цели. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 18-19. Умните и разумни хора в просветения свят са издириле, че там, дето обществото забогатее, дето поминъкът стане охолен, по-скоро са разпръсва просвещението и науката. Ступ., 1875, бр. 5, 34.
4. Като същ. просветен<ият> м., мн. просветени<те>. Просветен, образован, културен човек. Всеки невежа или просветен често стига до там, че не пита вече разума, понеже разумът няма отговори за много въпроси. Ем. Станев, А, 45. Да, вий сте учен мъж, почитан сте отвсъде, / науката в света у вас един се крий, / едничкият мъдрец и просветен сте вий — / оракул прозорлив! А. Разцветников, Избр. пр (превод), 165. Той [Волтер] ся сживява с обществото, като обича просветените и ся присмива с глупавите. Ч, 1871, бр. 7, 210.
◊ Просветен абсолютизъм; просветена монархия. Истор. В някои европейски страни през втората половина на XVIII в. — вид монархическо управление, при което се издига ролята на просветеността в държавното управление, провеждат се частични реформи в остарелите феодални институции, но се запазва абсолютната монархия и съсловният строй. Тяхната [на консерваторите] концепция за властта и управлението изхожда от презумпцията, че народът не е узрял за самостоятелно мислене и поведение и трябва да се управлява според принципите на просветения абсолютизъм. Кр. Манчев, ИБН І [еа]. В размаха на тази всеобхватност се съживиха очертанията на един отдавна забравен в съвременна Европа образ — на просветената монархия с нейната илюзорна съвместимост между монархизъм и просветеност. Н. Георгиев, НКБН [еа]. Просветен монарх. Истор. В някои европейски страни през втората половина на XVIII в. — монарх, който провежда политиката на просветения абсолютизъм. Всичките си надежди Волтер възлагал на просветените монарси, чрез които смятал, че може да осъществи идеите си. Ист. X, 1951, 8.