големѐц - единствено число, нечленувано големѐца - бройна форма големѐцът - единствено число, членувано - пълен член големцѝ - множествено число, нечленувано големцѝте - множествено число, членувано
ГОЛЕМЀЦ, мн. -мци,
м. Разг. Човек с високо обществено или служебно положение. — Не знам. Питай големеца! — отговори му частният секретар, като посочи с глава кабинета на министъра. Д. Калфов, Избр. разк., 241. Местните големци се бяха събрали, за да се срещнат с него — с Рой Смит, водача на работниците, зад когото стояха повече от един милион души и го следваха неотклонно и вярно. Бр. Йосифова, БЧМ, 105. — А-а, тъй ли, какво чувам: май нещо големец станал? — Скоро и министър ще стане. Н. Нешков, Н, 204. Победоносният Варнава се връща в столичния си град и за пир свиква в своите палати всички знатни големци от своето царство. К. Величков, ПССъч, VIII, 260. // Пренебр.See moreЧовек, който си придава важност; горделивец. Две упорити козлета еднъж се срещнали на едно тясно било .. Едното рекло: „отвори ми път да мина“. Другото отговорило: „я виж го, какъв големец е станал? Връщай се назад; аз по -напред се качих на моста“. Христом. ВВ I, 57.