чорбаджѝя - единствено число, нечленувано чорбаджѝята - единствено число, членувано чорбаджѝи - множествено число, нечленувано чорбаджѝите - множествено число, членувано
чорбаджѝя, -та, зват. чорбаджѝ, чорбаджѝйо, мн. -ѝи, м. (тур.). 1. През време на османското робство в България — едър собственик на имоти, който експлоатира малоимотната част от народа; богаташ.
В конака на кьошка при чучура седяха наред на рогозки по миндера първенци и чорбаджии. Вазов. Грабят от народа гладен, / граби подъл чорбаджия, / за злато търговец жаден / и поп с божа литургия! Ботев. Кой не знай Чавдар войвода? / Кой не е слушал за него? / Чорбаджия ли изедник / или турските сердари? Ботев. 2. Диал. Прен. Лице, което експлоатира чужд труд; господар. Ти си ми първият чорбаджия бе, бай Вълчане! Ти си ме учил на занаят. Йовков. Ицо така подхвана работата си, че още към края на първата седмица чорбаджията му каза на съседа си: — Това момче има и на тила си очи. Дим. Талев.See more