дово̀лен - единствено число, мъжки род, нечленувано дово̀лния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член дово̀лният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член дово̀лна - единствено число, женски род, нечленувано дово̀лната - единствено число, женски род, членувано дово̀лно - единствено число, среден род, нечленувано дово̀лното - единствено число, среден род, членувано дово̀лни - множествено число, нечленувано дово̀лните - множествено число, членувано
ДОВО̀ЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който изпитва чувство на удовлетворение, задоволство, който е изпълнен с приятни чувства.
По широкия манастирски двор.. мирно и тихо си тече безбурният живот на братята, всички доволни и щастливи. Елин Пелин, Съч. I, 189. И в свещеническия курс Левски е пръв между другарите си — .. Вуйчо му е извънредно доволен. Ив. Унджиев, Съч. ХХII, 73. Той облегна гръб о възглавката. Беше доволен от себе си. Ст. Дичев, ЗС I, 467. Колчо беше прилежен и бързо префаташе. Майстор Димо бе много доволен от него. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 173. — Добре! — непознатият човек изглеждаше много доволен от моите отговори — аз отговарях кратко и ясно. А. Гуляшки, ЗР, 193-194.See more2. Който изразява доволство, удовлетвореност. Лицето му беше пак така пълно, румено, доволно. Ив. Вазов, Съч. ХI, 195. Царевото лице, огряно от слънчевите лъчи, беше доволно и честито. Ст. Загорчинов, ДП, 375. [Бащата] хвърли доволен поглед към синовете си, после пристъпи към иконостаса. К. Петканов, СВ, 8. По красивото му лице.. играеше доволна усмивка. Ем. Станев, ИК I и II, 249-250.
ДОВО̀ЛЕН2, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. и диал. 1. Достатъчен. Немският народ нямаше нито доволна политическа зрялост, нито енергия, за да остане сам да осъществи декретите на парламента. Лет., 1872, 203.
2. Значителен, голям. Требел събра доволна войска и опълчи ся против непризнателния гръцки цар. Д. Войников, КБИ, 39. — Татко ми.. като умря, остави около четиресе хиляди лири приходи. Като аз съм едничка негова дъщеря, това беше доволно богатство. Ч, 1875, кн. 8, 378-379. Дарбата ми е доволна, / мената и аризмата, / ти ми си, либе, на сърце, / на сърце още на воля. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 60.