задоволѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано задоволѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член задоволѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член задоволѐна - единствено число, женски род, нечленувано задоволѐната - единствено число, женски род, членувано задоволѐно - единствено число, среден род, нечленувано задоволѐното - единствено число, среден род, членувано задоволѐни - множествено число, нечленувано задоволѐните - множествено число, членувано
ЗАДОВÒЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни,
прил. Остар. Книж. Доволен. А като гледа как и баща му, и майка му, и Тинкина майка, и всички роднини са весели и задоволни, радостта му става още по-голяма. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 199. Детето требува да бъде все весело, пръгаво и задоволно. Ако не бъде такъво, то грешката е у тия, които го врътят и оправят. Н. Начев, Лет., 1872, 153. Бъди задоволен да знаеш само, че майка ти е жива, че тя обожава и мисли за тебе денонощно. К. Величков и др., ЛБ (превод), 26. Въобще той [Левски] е съвсем неспособен да изрази вънкашен възторг и неговото наслаждение вие можете да забележите само на просиявшето му лице и на задоволната му усмивка. Л. Каравелов, Съч. VIII, 116.See moreЗАДОВОЛÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от задоволя като прил. 1. Който има това, което би желал да притежава, да получи; удовлетворен. Той ѝ разправяше една приказка за тази бъдеща фабрика, в която работниците, спретнати и задоволени, ще имат възможност да се издигат. Д. Кисьов, Щ, 172-173. На разсъмване [лисицата] се упъти към дървото, тоя път задоволена и сита, тъй като в тая нощ, изгладнелите мишки лесно се ловяха. Ем. Станев, ПЕГ, 72. Из сичко са видяло, че той е станал задоволен от първия отговор на сина си. Л. Каравелов, Съч. VII, 36.
2. Който се характеризира с наличие на всичко необходимо. Ала не било речено да се продължи тоя хубав и задоволен живот у какини Дианини за по-дълго. Т. Влайков, Съч. II, 249.