незадоволѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано незадоволѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член незадоволѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член незадоволѐна - единствено число, женски род, нечленувано незадоволѐната - единствено число, женски род, членувано незадоволѐно - единствено число, среден род, нечленувано незадоволѐното - единствено число, среден род, членувано незадоволѐни - множествено число, нечленувано незадоволѐните - множествено число, членувано
НЕЗАДОВОЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е получил това, което му е необходимо, което е искал, очаквал, към което се е стремил; неудовлетворен.
Човек е същество, жадуващо за свобода, и когато тая свобода му е отнета или пък мисли, че тя му е обсебена, той е незадоволен и потиснат. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 161. След няколко минути малкото дружество седяло около трапезата, яло весело, смеяло са и разказвало различни приказнички, само Смил бил замислен и незадоволен. Л. Каравелов, Съч. IV, 140. Ния се залавяше с децата на етърва си и вършеше с майчинска грижовност дори и най-грубата работа около тях.., но все пак сърцето ѝ оставаше незадоволено — децата бяха чужди. Д. Талев, ПК, 108-109.See more2. За материална, духовна или др. потребност — който не е задоволен, удовлетворен; неудовлетворен. Незадоволена жажда. Незадоволени потребности. Незадоволени жилищни нужди.
3. Прен. Който не е осъществен, реализиран, удовлетворен; неудовлетворен. Амбицията да стигне пръв до обсадените казарми оставаше незадоволена. Това го ядоса още повече. Ем. Станев, ИК III и IV, 468.