незадоволѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано незадоволѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член незадоволѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член незадоволѐна - единствено число, женски род, нечленувано незадоволѐната - единствено число, женски род, членувано незадоволѐно - единствено число, среден род, нечленувано незадоволѐното - единствено число, среден род, членувано незадоволѐни - множествено число, нечленувано незадоволѐните - множествено число, членувано
НЕЗАДОВОЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е получил това, което му е необходимо, което е искал, очаквал, към което се е стремил; неудовлетворен.