доста̀тъчен - единствено число, мъжки род, нечленувано доста̀тъчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член доста̀тъчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член доста̀тъчна - единствено число, женски род, нечленувано доста̀тъчната - единствено число, женски род, членувано доста̀тъчно - единствено число, среден род, нечленувано доста̀тъчното - единствено число, среден род, членувано доста̀тъчни - множествено число, нечленувано доста̀тъчните - множествено число, членувано
ДОСТА̀ТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е в необходимата степен, количество, който задоволява нуждите, който стига. Пет-шест години съпружески живот са достатъчни за един мъж и една жена добре да се опознаят и — дори да се обикнат. Д. Калфов, Избр. разк., 102.
Матьо не го избягваше, ала винаги се държеше някак затворено, „на разстояние“ .. Все още ли му нямаше достатъчно доверие, съмняваше ли се в качествата му на боец? Д. Ангелов, ЖС, 595-596. Хляб си имахме. Един / бе достатъчен за двама. / Но за бъдещия син, / щеше ли да стигне, мамо? Н. Вапцаров, Ст, 125.See more2. Остар. Състоятелен, заможен. — Който посреща разноските си и може да живее охолно, казува ся достатъчен. П. Р. Славейков, ПЧ, 27.
◊ Достатъчно основание. Юрид. При наказателен процес — определен минимум от фактически данни, необходим за доказване, че е извършено престъпно деяние.
— Друга (остар.) форма: д о с т а̀ т о ч е н.