дочу̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време дочу̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време дочу̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време дочу̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време дочу̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време дочу̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време дочу̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време дочу̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време дочу̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време дочу̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време дочу̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време дочу̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение дочу̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение дочу̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дочу̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие дочу̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие дочу̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дочу̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие дочу̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дочу̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие дочу̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие дочу̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие дочу̀вайки - деепричастие дочу̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие дочу̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие дочу̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие дочу̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие дочу̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие дочу̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие дочу̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие дочу̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие дочу̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие дочу̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие дочу̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие дочу̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие дочу̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие дочу̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие дочу̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие дочу̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие дочу̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие дочу̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ДОЧУ̀ВАМ1, -аш, несв.; дочу̀я, -у̀еш,
мин. св. дочу̀х, прич. мин. страд. дочу̀т, св., прех. 1. Чувам отдалече, обикн. слабо, неясно, долавям със слуха си. От прозореца, дето гледаше към шосето, дочувах провикване на младежи. Някъде отдалече долиташе и нежна моминска песен. Кр. Григоров, Р, 15. Той дочуваше само гласовете им, но не разбираше ни дума. В. Геновска, СГ, 46. Вардарски едва сега дочу шума на реката оттатък градината и въздишките на вечерника, който сновеше между дървесата вън, в тъмното. Д. Талев, ПК, 79. И сякаш дочувам — в старинна легенда унесен — / хайдушката песен на стария роден балкан. Хр. Ясенов, Събр. пр, 30.See more2. Прен. Узнавам, научавам нещо от мълва, по слух. Откак влязох във вашата къща, разбрах, че майка ти не ме обича. Преди да се оженим дочувах, че не ме искала за снаха, но сега се уверих. И. Петров, НЛ, 132. Войниците, както дочувам, са имали някакви войнишки съвети. Така че казарменият покрив днес не е никак сигурен за вас. Д. Ангелов, ЖС, 704. Защо се бе отдръпнал Лазар от нея?... — тя също бе дочула злобните приказки, които се разнасяха из града за нея,.. — Дали не бе дочул нещо и Лазар? Д. Талев, ПК, 214. ● Разг. Ч у л-н е д о ч у л. Ловците не се вестиха към езерото. Патицата се засмя и си каза: „Колко страхлив е тоя заек. Чул не дочул — ловци!“ Ив. Петров, ЛСГ, 96. дочувам се, дочуя се страд. Тръгна нагоре към габъра, където едвам се дочуваха звънците на козите му. Й. Йовков, СЛ, 104. Отвън се дочува весел глъч.
ДОЧУВА МИ СЕ несв.; дочуе ми се св., непрех. Чувам нещо съвсем слабо, неясно, без да съм сигурен какво е; долавям. Дочува ми се някакъв шум, като че ли се приближава кола.
ДОЧУ̀ВАМ2, -аш, несв.; дочу̀я, -у̀еш, мин. св. дочу̀х, прич. мин. страд. дочу̀т, св., прех. Диал. Пазя, запазвам до определен мо- мент. Жената била много богата и мажот ѝ, кога умирал, клетва беше ѝ оставил, та да не се мажит, ами децата да му порастат и стоката да му я дочуят на децата. СбНУ ХV, 101. Мили мои девет сина, / девет сина, девет снахи, / кой ще са наем наеме, / да дочува имането, / майчиното ни, бащиното ни. Нар. пес., СбИБ, 21. дочувам се, дочуя се страд.