подочу̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време подочу̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време подочу̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време подочу̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време подочу̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време подочу̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време подочу̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време подочу̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време подочу̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време подочу̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време подочу̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време подочу̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение подочу̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение подочу̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подочу̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие подочу̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие подочу̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подочу̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие подочу̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подочу̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие подочу̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие подочу̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие подочу̀вайки - деепричастие подочу̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие подочу̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие подочу̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие подочу̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие подочу̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие подочу̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие подочу̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие подочу̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие подочу̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие подочу̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие подочу̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие подочу̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие подочу̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие подочу̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие подочу̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие подочу̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие подочу̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие подочу̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОДОЧУ̀ВАМ, -аш, несв.; подочу̀я, -у̀еш,
мин. св. подочу̀х, прич. мин. страд. подочу̀т, прех. 1. Чувам (нещо) слабо, едва-едва, откъслечно. Подофицерът (той пък беше едно кученце от карловските села) го подочу и му кресна: — Ненко-о, жи внимаваш какво приказваш — да не настъпиш котето за опашката! Тарас, СГ, 72. Калинката се стресна в съня си и без да ще, подочу нещо от разговора им. П. Бобев, ЗП, 84. — Аз се намирам в положението на човек, който е подочул част от един разговор, предназначен не за него. ССГ (превод), 165.See more2. Чувам, научавам нещо от разговора на някого или от мълва, слух, но нямам увереност, сигурност в неговата истинност, достоверност. — Ний тъй, от тоз, от оня подочуваме, юначе .. Случайно! .. Ей на, за четата лятоска, казват хората, някакъв комитет я пратил. Та ти чу ли там за тоя комитет? Ст. Дичев, ЗС II, 234-235. Пък и коне сте имали, тъй подочухме. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 307. След два-три дни митото ще се увеличи близо четири пъти. — А бе аз подочух такова нещо — каза неуверено Стайно, — ама не повярвах. В. Геновска, СГ, 14. Нещо подочух, такова — позапъна се Милана, — за твоята болест и севдата ти била виновна. Прощавай, че се меся в таквиз работи. Ст. Мокрев, ЗИ, 329. подочувам се, подочуя се страд. подочува се, подочуе се безл. Откъде дойде той? Имаше ли семейство? .. Никой не знаеше. Подочуваше се само, че на младини Карл имал красива жена, която много обичал. Ив. Планински, БС, 16.
◊ Подочувам / подочуя с половин ухо. Разг. Узнавам, научавам нещо, бегло, без увереност в неговата истиннност. Йоан Геометър беше подочул нещо досега, но с половин ухо, та слушаше поразен. А. Дончев, СВС, 33.