експлицѝтен - единствено число, мъжки род, нечленувано експлицѝтния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член експлицѝтният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член експлицѝтна - единствено число, женски род, нечленувано експлицѝтната - единствено число, женски род, членувано експлицѝтно - единствено число, среден род, нечленувано експлицѝтното - единствено число, среден род, членувано експлицѝтни - множествено число, нечленувано експлицѝтните - множествено число, членувано
1 явен - експлицитен (книж.)
ЕКСПЛИЦЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който е изразен явно, който е изказан ясно, открито. Противоп. имплицитен. В писмената реч ударението фактически не съществува. Може да се каже, че там то е потенциално, неизразено (имплицитно), а се реализира (става експлицитно) при четене на глас. Б. Кръстев, ГЗВ, 34.
— От лат. explicitus през нем. explizit.