женѝтбен - единствено число, мъжки род, нечленувано женѝтбения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член женѝтбеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член женѝтбена - единствено число, женски род, нечленувано женѝтбената - единствено число, женски род, членувано женѝтбено - единствено число, среден род, нечленувано женѝтбеното - единствено число, среден род, членувано женѝтбени - множествено число, нечленувано женѝтбените - множествено число, членувано
ЖЕНЍТБЕН, -а, -о, мн. -и.
Прил. от женитба. Из път [владиката] съдеше по селата различни, най-често женитбени разпри, и присъждаше в полза томува, който повече даваше. Св. Миларов, СЦТ, 166. Някои у нас го [съпружественото право] наричат „женитбено право“, което не е дотам сполучливо название. СбНУ IV, 156.See more