жѐнствен - единствено число, мъжки род, нечленувано жѐнствения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член жѐнственият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член жѐнствена - единствено число, женски род, нечленувано жѐнствената - единствено число, женски род, членувано жѐнствено - единствено число, среден род, нечленувано жѐнственото - единствено число, среден род, членувано жѐнствени - множествено число, нечленувано жѐнствените - множествено число, членувано
ЖÈНСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За жена – на която са присъщи типични, подчертано женски качества, особености на външността или характера като изящество, красота, грациозност, деликатност; нежен.
Обстановката се нажежава и от друго: Близостта с очарователната, женствена Румена действа не само на Ковача байрактаря, но и на останалите четници. Н. Хайтов, Х, 88. Сега той изгледа Нона по-внимателно и видя, че е много по-женствена, отколкото беше одеве, с мъжките си дрехи. А. Гуляшки, ЗВ, 360. // Който е характерен, присъщ за такава жена; нежен. Нейната висока, стройна фигура привличаше вниманието на всички. Имаше нещо особено и отличително в това едро, гъвкаво тяло, с дълги ръце и топли, женствени рамене. Б. Йосифова, БЧМ, 224. Високият ѝ изтòчен, пълен, строен, стан беше съвършенство на женствени форми, развити в хармонична закръгленост. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 166. Те двамата, братът и сестрата, си приличаха като близнаци; но той беше мъж, тя беше жена, в нея всичко беше много нежно, много женствено. Д. Талев, ЖС, 247-248.See more2. Неодобр. За мъж – който има качества, черти, присъщи на жена, който не е мъжествен. На предните редове на партера се изправи ненадейно Ашинов със своята странна, руса, женствена физиономия. Ив. Вазов, Съч. ХI, 67. Толкова си приличаха. Мъжът беше женствен, а жената – мъжкарана. Г. Белев, КВА, 76.