мъжѐствен - единствено число, мъжки род, нечленувано мъжѐствения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мъжѐственият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мъжѐствена - единствено число, женски род, нечленувано мъжѐствената - единствено число, женски род, членувано мъжѐствено - единствено число, среден род, нечленувано мъжѐственото - единствено число, среден род, членувано мъжѐствени - множествено число, нечленувано мъжѐствените - множествено число, членувано
МЪЖЀСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За мъж — който има типично, подчертано мъжки физически черти, качества.
През това време на отсъствието му [Стамен] беше станал удивително силен и мъжествен. П. Михайлов, МП, 25. Въпреки че Валентин ѝ беше противен, все пак в себе си тя признаваше, че той е красив и мъжествен. Д. Кисьов, Щ, 168. Мурад, стройният, мъжественият и мълчалив Мурад, ѝ падна на сърце. Й. Йовков, ЖС, 172-173. // Който е типичен, характерен за мъж. Стоил е наистина много висок и едър, но той няма тая внушителна и мъжествена фигура, каквато обикновено имат твърде снажните хора. Й. Йовков, Разк. I, 8. Износена и посивяла сламеница .. засенчваше мургавото му лице с хубав мъжествен профил. Ем. Станев, ИК I и II, 5. Докато разговаряха така, Фани наблюдаваше зашеметена цъфтящата и мъжествена красота на лицето му. Д. Димов, ОД, 147. Под лампата .. стоеше човек със зеленикаво сетре. Вгледа се в лицето: познато, русо, с голяма, мъжествена уста. Ст. Дичев, ЗС I, 544. Сега расото стои още по-добре на неговото [на Левски] стегнато тяло, .., а едва наболата брада му придава мъжествен вид. Ив. Унджиев, ВЛ, 60. // За жена — която притежава мъжки черти, качества. Зад тезгяха .. стоеше Сарандовица, снажна, мъжествена. Й. Йовков, ΒΑΧ, 6. А днес ви срещнах — тъй да се рече — / задочно: / На филм видях ви, и за кратко само, / .. / Все този облик ваш — и женствен, и мъжествен. Е. Багряна, ПЗ, 113.See more2. Смел, храбър, твърд, решителен. Да живее свободна, независима, мощна и демократична България и нейният мъжествен, трудолюбив и свободолюбив народ! Г. Димитров, Съч. III, 122. — Но аз го обичам, защото е орел, защото е мъжествен и с благородно сърце. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 12. Северът обича мъжествения човек. Й. Радичков, НД, 127. — Помислих си: защо да беся такъв мъжествен човек? Каква полза ще имам от смъртта му? А. Гуляшки, ЗВ, 90. // Който се отнася до мъжество или е проява на мъжество. Жизнерадостният дух и мъжествената воля на Гина Кунчева подхранват същите качества и у сина. Ив. Унджиев, ВЛ, 37. У нея се пробуди внезапна жизненост, мъжественото хладнокръвие, което бе наследила от баща си. Д. Димов, Т, 402. Джон Браун .. бил пленен и осъден на смърт чрез обесване. Мъжественото държане на Браун пред съда направило силно впечатление на широките народни маси. Ист. VIII кл, 108. Цар Самуил излезе от палатката да си посрещне войниците, но щом ги съзря, съдбата коленичи, опъна своя невидим лък, пусна отровна стрела и прониза неговото мъжествено сърце. А. Каралийчев, В, 115. Отдавна аз съм чужд за вас, но нямах кураж да ви напусна, обаче това мъжествено решение взех едвам оная вечер .., когато гледахме Нора. Ив. Вазов, Н, 41-42. ● Обр. Мъжественият мотив на тая песен .. заля двора и се пръсна в нощта. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 107. Той все върви напред .. На лирата му се прибавят нови струни, от които излизат мъжествени звукове, възпяващи дълга, любовта към чуждото благо. К. Величков, ПССъч. VIII, 182-183.