забелѐжка - единствено число, нечленувано забелѐжката - единствено число, членувано забелѐжки - множествено число, нечленувано забелѐжките - множествено число, членувано
ЗАБЕЛÈЖКА ж. 1. Кратко устно или писмено изказано мнение, с което се привлича вниманието върху нещо или се прави някакво допълнение, уточнение; бележка.
– Една забележка, господин капитан: не намирате ли, че с такъв великолепен модел като този войник картината би станала... а? Г. Караславов, Избр. съч. II, 320. Същевременно той вмъкваше в разказа си живописни подробности и духовити забележки, които разсмиваха девойките така, че те не се отегчиха ни най-малко от него. Д. Димов, Т, 60. Н. Манов възрази, че е съмнително дали ще се намери някоя европейска банка, която да даде пари на едно революционно правителство, непризнато още от никоя сила. Забележката бе съвсем права. С. Радев, ССБ II, 15. Като прочете Ордан Чингелов протокола докрай, изправи се с наведени очи и почака известно време дали някой от общинарите няма да направи някаква забележка. Д. Талев, ПК, 59.See more2. Обикн. мн. Кратко изказване, мнение за някого или нещо с изразено критично отношение; бележка. Особено го огорчавали забележките на заместник главния учител, който не одобрявал някои от методите му на преподаване. Ст. Грудев, ББ, 13. // Лек укор за направена грешка или проявена слабост; бележка. – Преподавателят по ръчна работа Татю Татев е съвсем друго нещо. Кадифе, памук, душичка човек, знаете. Весел, засмян, учтив и нито отсъствия пише, нито забележки прави. Чудомир, Избр. пр, 201. Никой не правеше хапливи забележки, че децата били невъзпитани и гамени, че бъркали в бурканите със сладкото. П. Незнакомов, СНП, 51. Ако има да се прави някоя забележка на учителя (от когото и да е) трябва да става частно и вън от класа, в противен случай властта и влиянието му над ума на учениците му отслабват. П. Горбанов, ННУ, 10. На една жена роднините ѝ направили забележка, че децата ѝ стоят някак все умислени и тъжни. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 31.
3. Кратко писмено пояснение, допълнение към текст, обикновено помествано на специално определено място; бележка. В същата 1885 година издаде г. Безсонов в Москва читав сборник с български народни песни, придружени с доста добри забележки и особено с една пространна разправа за българский език и за казаните песни. Н. Бончев, Съч., 131. По-голямата част от тие гръцки произведения са били преработени и допълнени с кратки забележки и заключения от преводача. СбС, 165.
4. Кратко, стегнато описана отрицателна проява на ученик в дневник или бележник. Как може, наистина! Ех, че съм и аз... Една дребна забележка и – тичай в училище! Сякаш аз навремето не съм имал и забележки, та дори и намалено поведение... Тонич, ГМ, 5. Ганкината работа е тежка / ще ѝ пиша първо забележка, / второ: с единица за подсказване / Ганка подсказвачка наказвам. М. Лъкатник, ВП, 64.
5. Обикн. мн. Остар. Сбито писмено изложение на факти, данни, впечатления, мисли и др.; бележки. В своите забележки, които съм писвал на бърза ръка при четенето на всеки разказ, намирам следующите думи за „Ветрената мелница“: това е едно от най-хубавите неща, които съм чел на български. К. Величков, ПССъч. VIII, 195. Извади един голям зелен тефтер и каза: – Чети и тука. Викентий прочете следующите забележки, написани с ръката на калугера: „1865 .. Пратих на негово благородие 200 отомански лири“. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 59.
6. Остар. Кратка бележка, дописка, съобщение в печата. От Земун ни пишат от 22/4 юний. – Земам да ви дам обща забележка за положението на работите до днес. НБ, 1876, бр. 10, 40. Представете си, че сте са решиле да опишете някое замечателно тържество, например, бившата коронация на Н. В. Султанът.. Секи от вас ще да са съгласи с назе, че във вашите забележки ще да са появи само това, щото ви е направило впечатление. Знан., 1875, бр. 13, 206.
7. Само мн. Остар. Сведения, данни. По най-нови статистически забележки у съюзните държави по Америка са пада на всяка къща по един предплатник за газети. Лет., 1872, 248. Статистически забележки за Османската държава. Лет., 1869, 59.
8. Остар. Записка, бележка. Не искат да четат вестниците им, които им връщаха неразпечатани със забележка да не им ги пращат вече. НБ, 1877, бр. 59, 231.
9. Остар. Бележка (в 1 знач.); записка. Просбата, като са възложи, определя са за означената в нея съдба един призовател, комуто са дава забележка (пусола) за туй му определение. ДЗОИ I (превод), 227.
10. Остар. Бележка, белег, отбелязан на нещо (Н. Геров, РБЯ).