забра̀ва - единствено число, нечленувано забра̀вата - единствено число, членувано
1 самозабрава - забрава - полуда 2 безпаметност (книж.) - забрава - забвение - безпаметство (книж.)3 самозабрава - забрава - упоение - транс (книж.) - унес - захлас - прехлас - унесеност
ЗАБРА̀ВА, мн. няма, ж. Книж., често поет. 1. Състояние на паметта, при което се е заличил частично или напълно споменът за познати или преживени неща.
Мислите му летяха назад към неговото завинаги изчезнало момиче. Из забравата изплува образът ѝ – такъв, какъвто беше, когато за последен път я видя. Ат. Мандаджиев, ОШ, 34. Забравата е изличила от съзнанието ми подробностите на това „драматично“ бягство. Др. Асенов, СВ, 49. Пълна забрава била покорила ума на княза: той не можел да си спомни дори своето име. Н. Райнов, КЧ II, 26. Аз не разбирам, не тъжа / по нашия забравен празник, / угаснал в здрачните вълни / на всепрощаваща забрава. / О, чуй, душата ми звъни: / не спомняй! Не зови! Прощавай! Н. Лилиев, П [еа].See more2. Обикн. с предл. в, до. Състояние на пълна или намалена способност за възприемане на околната среда. Борис Глаушев се събуди рано. Спал бе добре тая нощ, дълбоко, без сънища. В пълна забрава, в пълна безчувственост. Д. Талев, ГЧ, 223. След веселието, у него настъпи някакво вцепеняване, някаква забрава. Лицето му доби блажено и щастливо изражение, очите му, все тъй влажни и насълзени, не виждаха никого, не познаваха никого. Й. Йовков, ЖС, 123-124. И той обичаше виното и жените, но той обичаше и парите. Та затова и не се напиваше до забрава, защото се страхуваше да си не обърка сметките. Б. Шивачев, ПЮА, 225. Ще дойдеш [бъдеще], / моя окован език / ти ще развържеш. / Дай ми мощ тогава, / ако загина, / в оня сетен миг, / преди очи да склопя във забрава, – / последния, предсмъртния ми вик / да бъде стих за твоята прослава! Хр. Радевски, ВН, 38-39.
3. Обикн. с предл. в. Състояние, при което съзнанието е изцяло погълнато от нещо; унес, захлас. Христина се смееше и като повдигаше черните си вежди, гледаше Костадин с такива блеснали в щастлива забрава очи, че за Манол нямаше съмнение каква е работата. Ем. Станев, ИК I и II, 201. Хорът ни български песни запява, / слушат го гостите в унес, в забрава. Ас. Босев, ВМД, 99.
4. Обикн. в съчет. с предл. в, до. Състояние на силна душевна възбуда, изгубване на контрол над собствените действия; изстъпление. Лицето му беше черно погрозняло, все ходеше навъсен, ядосваше се без причина, при скарване или препирня викаше до забрава, като луд. К. Петканов, Х, 42. Кръвта разпали жилите на всички [убийци] – и те в забрава тъпчеха тялото на полумъртвия цар. Н. Райнов, ВДБ, 153. Тая смърт като че беше по-малко страшна, защото се знаеше и се посрещаше в опиянение и забрава. Й. Йовков, ПК, 92. Мрачна младост в мрачни дни, / в дни на Марсовата слава, / в дни на страшни кръвнини, / дни на лудешка забрава. Хр. Смирненски, Съч. I, 149.
5. Забравяне. Но рано или късно час настава / да засияе туй, що заслужава слава – / и да се провали що заслужава – / и да се провали това, що заслужава / забрава! Ст. Михайловски, БСб, 1894, кн. 2, 70. – Чичо ле, чичо Никола, / .. / дето са любят две млади, / любят са, да са не земат – / има ли, чичо, забрава. Нар. пес., СбВСт, 730.