упоѐние - единствено число, нечленувано упоѐнието - единствено число, членувано
упоèние, мн. -я, ср. Състояние на захлас; възторг, възхищение, унес.
Аз пеех ви; и мойта лира / ехтеше в сладко упоение. Вазов. Тия прости сърца слушаха с упоение, че е дошъл часът да се отплати на турците за вековните обиди. Величков.See more