ома̀я - трето лице, единствено число, минало свършено време ома̀еш - второ лице, единствено число, сегашно време ома̀е - трето лице, единствено число, сегашно време ома̀ем - първо лице, множествено число, сегашно време ома̀ете - второ лице, множествено число, сегашно време ома̀ят - трето лице, множествено число, сегашно време ома̀ях - първо лице, единствено число, минало свършено време ома̀яхме - първо лице, множествено число, минало свършено време ома̀яхте - второ лице, множествено число, минало свършено време ома̀яха - трето лице, множествено число, минало свършено време ома̀ех - първо лице, единствено число, минало несвършено време ома̀еше - трето лице, единствено число, минало несвършено време ома̀ехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време ома̀ехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време ома̀еха - трето лице, множествено число, минало несвършено време ома̀й - второ лице, единствено число, повелително наклонение ома̀йте - второ лице, множествено число, повелително наклонение ома̀ял - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ома̀ялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие ома̀ялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие ома̀яла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ома̀ялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие ома̀яло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ома̀ялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие ома̀яли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ома̀ялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие ома̀ел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие ома̀ела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие ома̀ело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие ома̀ели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие ома̀ян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие ома̀яния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие ома̀яният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие ома̀яна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие ома̀яната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие ома̀яно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие ома̀яното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие ома̀яни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие ома̀яните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ома̀я - единствено число, нечленувано ома̀ята - единствено число, членувано ома̀и - множествено число, нечленувано ома̀ите - множествено число, членувано
ОМА̀Я. Вж. о м а й в а м.
ОМА̀Я, -та, ж. 1. Обикн. ед. Състояние на замайване; омайване, унес, опиянение, упоение.
Отведнъж тя почувствува една омая от тая мисъл, че е влюбена в Петко. Ст. Даскалов, СЛ, 189. Пенка,.., усети, че някаква сладка омая изпълни сърцето ѝ. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 20. Не помня цялата приказка, но и до днес не мога да забравя онази чудна омая, която ме завладя: виждах този чуден човек — хайдутина, — виждах изворчето, гората... някакви особени — хубави, загадъчни и страшни. СбЦГМГ, 339. Маслинените му очи излъчваха необикновена топлота и нежност, които потапяха Росица в неизживяна досега омая. Кр. Кръстев, К, 228. Както се изкачвате, пред вас / разкриват се все нови хоризонти, / докато най-подир дъхът ви спре / и спрете вий самите във омая / пред дивното застинало море. В. Петров, ТЗ, 40. ● Обр. Той гледаше, но не видеше ни пълния месец.., тържествен и мълчалив, надвиснал над спящата, примряла в омая природа, ни широкото поле на юг. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 19. // Ед. и мн. Поет. Конкретна проява на това състояние. Този храст — зелениката — вирее само тука и някъде в Кавказ.. Зиме сред белите нежни пелени той те унася в пролетни омаи. П. Росен, ВПШ, 142. Когато те гледам, аз мисля за странни / далечни земи, /../ за тихи омаи, за детски печали без име! Ем. Попдимитров, К, 63.See more2. Само ед. Очарование, обаяние, чар, чаровност, красота. В тия песни се таи неизказана омая. Сладките стихове обземат сърцето ти като нежна любовница. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 45. Училище!... Тази пълна с омая думичка още от най-ранните му [на Каралийчев] години се свързва с един изключителен човек.. Това беше Константин Кръстев, учителят му по български език. Г. Русафов, ИТДБ, 121. Онуй, което отличава човека от животните според Рабле било неговата способност .. да има омаята на усмивката. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 132. Омаята на лунните светлосенки бе преминала. Нощем човек повече фантазира и повече си позволява. В. Андреев, ПР, 179-180. Те всички имаха свой талант, своя специфика, свое собствено сценично тежене. Такъв беше и Ганчев с нравствената си сила, и Снежина с омаята на своята женственост. Ст. Грудев, АБ, 164.
3. Обикн. с предл. п о д, с и несъгл. опред. Силно емоционално въздействие, влияние на нещо, изразено чрез определението. Под омаята на Маргаритиния поглед,.. той говореше живо, горещо, с увлечение. Ив. Вазов, Съч. ХII, 183. Аз и още няколко гимназисти от сливенската гимназия, под омаята на патриотическото въодушевление, записахме се доброволци. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 5. Тия дълги години имах възможността да се наслаждавам от рецитаторското изкуство на много наши и чужди изпълнители, но никой от тях не ми е поднесъл с такава омая чародейството на това мъчно изкуство, както Пенчо Славейков. Д. Казасов, ВП, 103. Под нежната омая на вечер замечтана / и двама ний горим — не идвай чак до мен. П. К. Яворов, Съч. I, 75.