очарова̀ние - единствено число, нечленувано очарова̀нието - единствено число, членувано очарова̀ния - множествено число, нечленувано очарова̀нията - множествено число, членувано
ОЧАРОВА̀НИЕ, мн. (рядко) -ия, ср. 1. Неотразимо емоционално въздействие или качество, способност на нещо или някого да причинява, да поражда с красотата или с нравствените си добродетели и пр. силно чувство на възхищение, радост, удовлетворение; обаяние.