забу̀чвам - първо лице, единствено число, сегашно време забу̀чваш - второ лице, единствено число, сегашно време забу̀чва - трето лице, единствено число, минало свършено време забу̀чваме - първо лице, множествено число, сегашно време забу̀чвате - второ лице, множествено число, сегашно време забу̀чват - трето лице, множествено число, сегашно време забу̀чвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време забу̀чвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време забу̀чвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време забу̀чваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време забу̀чваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време забу̀чвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение забу̀чвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение забу̀чващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие забу̀чващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие забу̀чващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие забу̀чваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие забу̀чващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие забу̀чващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие забу̀чващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие забу̀чващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие забу̀чващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие забу̀чвайки - деепричастие забу̀чвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие забу̀чвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие забу̀чвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие забу̀чвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие забу̀чвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие забу̀чвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие забу̀чвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие забу̀чвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие забу̀чвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие забу̀чван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие забу̀чвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие забу̀чваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие забу̀чвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие забу̀чваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие забу̀чвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие забу̀чваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие забу̀чвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие забу̀чваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАБУ̀ЧВАМ, -аш, несв.; забу̀ча, -иш,
мин. св. -их, св., прех. Разг. Забивам2, забождам2. Фотографът разпъна триножника, нагласи апарата. Сетне забучи с клечици високо между камъните тънки сребърни лентички. Ив. Хаджимарчев, ОК, 344. Тя избра най-крехкия къс месо, забучи го на вилица и го поднесе към устните на учителя. К. Петканов, ДЧ, 263. – Ако е вярно, отсечи му главата и я забучи на прът въз стената. Ив. Вазов, Съч. XIV, 189. Знаменосците направиха два полукръга от двете страни на таркана и забучиха в земята дългите копия със сребристите опашки. Й. Вълчев, ОКН, 41. забучвам се, забуча се страд.See moreЗАБУ̀ЧВАМ СЕ несв.; забу̀ча се св., непрех. Разг. Забивам се; забождам се. Някакъв коварен бабин зъб се забучи в босата пета на Ленко, но той го бръсна с ръка, без да охне. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 181.
◊ Забучвам / забуча глава (нос, поглед) в нещо или някъде. Разг. 1. Заглеждам се съсредоточено някъде, обикн. надолу. – Какво не ти харесва тук? – попита заплашително владетелят. – Пò ми е добре у дома – рече глухо Орфей, все така забучил глава надолу. Г. Караславов, Избр. съч. V, 286. Старата забучи нос в скута си и се замисли. – Ами ти сигурна ли си, че ще повтори? – попита изведнъж Кина. Старата я погледна и заклати бавно глава. Г. Караславов, Тат., 144. 2. Съсредоточавам се в нещо, което гледам, чета или върша. – Рунке, Кирчо, елате да помагате, че слънцето ще събори всички класове! Руна без желание пристигна и забучи глава в класовете. К. Петканов, МКЗ, 69. Той беше забучил нос в последните турски вестници и трескаво преписваше по-важните новини от чужбина. А. Христофоров, А, 267. Председателят, безмълвен и застинал като препариран, беше забучил поглед в дебела сива папка. Г. Караславов, Избр. съч. X, 93.