набу̀чвам - първо лице, единствено число, сегашно време набу̀чваш - второ лице, единствено число, сегашно време набу̀чва - трето лице, единствено число, минало свършено време набу̀чваме - първо лице, множествено число, сегашно време набу̀чвате - второ лице, множествено число, сегашно време набу̀чват - трето лице, множествено число, сегашно време набу̀чвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време набу̀чвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време набу̀чвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време набу̀чваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време набу̀чваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време набу̀чвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение набу̀чвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение набу̀чващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие набу̀чващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие набу̀чващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие набу̀чваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие набу̀чващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие набу̀чващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие набу̀чващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие набу̀чващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие набу̀чващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие набу̀чвайки - деепричастие набу̀чвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие набу̀чвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие набу̀чвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие набу̀чвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие набу̀чвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие набу̀чвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие набу̀чвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие набу̀чвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие набу̀чвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие набу̀чван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие набу̀чвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие набу̀чваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие набу̀чвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие набу̀чваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие набу̀чвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие набу̀чваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие набу̀чвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие набу̀чваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАБУ̀ЧВАМ, -аш, несв.; набу̀ча, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Бу̀ча, забивам2 нещо остро или твърдо обикн. в нещо по-меко; забучвам, забождам, набождам. Вземеше една по една вейките, потапяше ги във водата и,.., бучеше ги в пясъка.. Като набучи вейките, усмихна се доволен и седна между тях на пясъка. К. Петканов, ОБ, 130. Еленка пак вдяваше конци в иглите и ги набучваше в игленика. Г. Белев, ПЕМ, 56. Зад кацата, в тъмното, дето не проникваше никаква светлина, баба беше набучила в пръстта десетина стръка праз лук. К. Калчев, ПИЖ, 93. // Вкарвам в нещо остри или твърди неща, които обикн. стърчат; набождам. Рошави дечурлига сипваха вода върпу купчинки пепел и после ги набучваха с кокоши пера. Г. Караславов, Избр. съч. I, 212. Набучвам скилидки чесън в агнешко.See more2. Набождам, нанизвам нещо или някого на островърх предмет; забучвам, забивам2, набивам1. Начело, редом с юзбашията, яздеше млад сейменин, набучил главата на Чакър войвода връз ятагана си. А. Христофоров, А, 353. — Та той се заканва да ми набучва главата на плетището си? Ив. Вазов, Съч. VII, 74. Събрах сухи клонки. Накладох огън, набучих крехтината на един шиш и го завъртях над въглените. А. Каралийчев, В, 8. — Аз пък съм ходил във Видин — отвърна троснато и гордо Папура, глътна ракията, набучи едно доматче, лапна го внимателно и напълни пак чашката си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 76. Пенчо, Пенчо, бре!.. Не виждаш ли, че ще те стъпче.. Да видим, где се намираш? Я само рогата му виж... На вола, на вола бре! Ами ако те набучи? Ст. Чилингиров, ПЖ, 22. набучвам се, набуча се страд. и взаим. И като пристигнах, давам нареждане да се издялат шишове и всеки вол да се набучи на шиш и да почне печенето. Й. Радичков, СР, 135.
НАБУ̀ЧВАМ СЕ несв.; набу̀ча се св., непрех. Наранявам се на нещо остро; набождам се. Не, оттук да се избяга, не бе възможно. Горе, по ръба на стената, доколкото можеше да се види, стърчаха големи остри гвоздеи. Дори нещастникът да успее някак си да се изкатери дотам, той целият ще се набучи на тия ръждясали шила. Ст. Дичев, Р, 62. набучвам си, набуча си възвр. от набучвам във 2 знач.