завеща̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време завеща̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време завеща̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време завеща̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време завеща̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време завеща̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време завеща̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време завеща̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време завеща̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време завеща̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време завеща̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време завеща̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение завеща̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение завеща̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие завеща̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие завеща̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие завеща̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие завеща̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие завеща̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие завеща̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие завеща̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие завеща̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие завеща̀вайки - деепричастие завеща̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие завеща̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие завеща̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие завеща̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие завеща̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие завеща̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие завеща̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие завеща̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие завеща̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие завеща̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие завеща̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие завеща̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие завеща̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие завеща̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие завеща̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие завеща̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие завеща̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие завеща̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАВЕЩА̀ВАМ, -аш, несв.; завещàя, -àеш,
мин. св. завещàх, св., прех. 1. Със следв. същ. с предл. на или за. Разпореждам (писмено или устно) на кого или в полза на какво да бъде предоставено имуществото ми след смъртта ми. И тъй като нямаше нийде никого, завещал беше част на черквата, част на училището. Й. Йовков, ВАХ, 27. Старият Христакиев започна да разпитва доктор Янакиев какви суми и за какво иска да завещае. Ем. Станев, ИК I и II, 293. На старини феодалният владетел на Карлово се отдръпва в родния си град Коня в Мала Азия, като завещава всичките си недвижими имоти и приходите от тях, .. за издръжка на построената от него джамия. Ив. Унджиев, ВЛ, 21. Хилендарското братство го [Паисий] изпратило да прибере имота на един светогорски монах, който се поминал в Карловци и завещал всичките си вещи и пари на Хилендар. Б. Пенев, НБВ, 48-49.See more2. Оставям, по стечение на обстоятелствата, някому нещо в наследство. Ти заедно с наследството ще ми завещаеш и името си, а мене ме е срам от него. Г. Стаматов, Разк. I, 92. Този е последний цар, живял / во благоденствие и мир – и завещал / на синовете си държава всемогъща. П. П. Славейков, КП ч. III, 165. – Тате – каза си той, – ти ми завеща две наследства само: едно пожарище и твоя честен характер. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 103. Що завещаха ни през толкоз векове, / о, Гърцийо, о, Рим, тълпите ви огромни? К. Христов, Кр, 27. И ще предам богу дух като всеки български / поет, / като завещая: на хазяйката някой неизплатен / наем, / и на поколенията – някой и друг вдъхновен ред. Е. Багряна, ЗМ, 75.
3. Поръчвам, повелявам някому да следва след смъртта ми определени норми на поведение, да продължи някаква линия, традиция, от които съм се ръководил. Никой с пръст не ме е закачил, а той да ме удари. Ще го гоня, кай, додето ми падне калпакът, и на децата и на унуките си, кай, ще завещая, ще го гоня до девета рода. Й. Йовков, Ж 1945, 44. И ни завещаха нашите родители да бъдем непрекъснато в движение и да гоним всичко, дето край нас е в движение. Й. Радичков, НВ, 16. Линее нашто поколение, / .. / Стресни се, племе закъсняло! / .. / След теб потомство иде цяло – / какво ще да му завещайш? Ив. Вазов, Съч. II, 71. Да забравя край свой роден, / бащина си мила стряха / и тез, що в мен дух свободен, / дух на борба завещаха! Хр. Ботев, Съч. 1929, 14. завещавам се, завещая се страд. Да ся подарява приживе или да ся завещава по смърт нещо на училището в Габрово, това е станало общ обичай за всички жители в това място. Лет., 1872, 262.
завещавам (юрид.) - bequeath