завъ̀ртвам - първо лице, единствено число, сегашно време завъ̀ртваш - второ лице, единствено число, сегашно време завъ̀ртва - трето лице, единствено число, минало свършено време завъ̀ртваме - първо лице, множествено число, сегашно време завъ̀ртвате - второ лице, множествено число, сегашно време завъ̀ртват - трето лице, множествено число, сегашно време завъ̀ртвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време завъ̀ртвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време завъ̀ртвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време завъ̀ртваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време завъ̀ртваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време завъ̀ртвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение завъ̀ртвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение завъ̀ртващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие завъ̀ртващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие завъ̀ртващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие завъ̀ртваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие завъ̀ртващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие завъ̀ртващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие завъ̀ртващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие завъ̀ртващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие завъ̀ртващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие завъ̀ртвайки - деепричастие завъ̀ртвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие завъ̀ртвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие завъ̀ртвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие завъ̀ртвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие завъ̀ртвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие завъ̀ртвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие завъ̀ртвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие завъ̀ртвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие завъ̀ртвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие завъ̀ртван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие завъ̀ртвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие завъ̀ртваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие завъ̀ртвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие завъ̀ртваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие завъ̀ртвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие завъ̀ртваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие завъ̀ртвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие завъ̀ртваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАВЪ̀РТВАМ1, -аш, несв.; завъртя̀, -ѝш,
мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. завъртя̀л, -а, -о, мн. завъртèли, прич. мин. страд. завъртя̀н, -а, -о, мн. завъртèни, св., прех. Завъртявам1, завъртам1. Винаги, когато иска да одобри нещо, тя завъртва силно глава. завъртвам се, завъртя се страд. и възвр.See moreЗАВЪ̀РТВАМ СЕ несв.; завъртя̀ се св., непрех. Завъртявам се1. Пред очите ѝ се завъртва голямо колело. Тя вижда лелина си Величка. Вижда Подуене, железния мост, редута. Г. Райчев, ЗК, 150.
ЗАВЪ̀РТВАМ2, -аш, несв.; завъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. завъртя̀л, -а, -о, мн. завъртèли, прич. мин. страд. завъртя̀н, -а, -о, мн. завъртèни, св., прех. Завъртявам2, завъртам2. Пред стълбите седеше млада жена с хурка, втикната в престилката. Пръстите ѝ изтегляха дебели вълнени нишки, тя завъртваше сръчно вретеното и то опъваше дебела връв. П. Стъпов, ЖСН, 186-187. Герчо завъртва ключа и моторът заработва. Тарас, ТМ, 144. завъртвам се, завъртя се страд.
ЗАВЪ̀РТВАМ СЕ несв.; завъртя̀ се св., непрех. Завъртявам се. Нападателите се спущаха безрезултатно. Мурджо прелиташе край самите им бедра, вземаше мегдан, завъртваше се леко и с два-три скока се озоваваше между тях. Г. Караславов, Избр. съч. I, 124. Вълкът беше изплезил дълъг език, но още се държеше, завъртваше се и поглеждаше назад. Й. Йовков, АМГ, 172. Сдоби се с кон и каруца и все на странична работа бягаш, а в бригадата не се и завъртваш. Б. Обретенов, С, 40.