завя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време завя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време завя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време завя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време завя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време завя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време завя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време завя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време завя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време завя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време завя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време завя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение завя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение завя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие завя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие завя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие завя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие завя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие завя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие завя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие завя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие завя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие завя̀вайки - деепричастие завя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие завя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие завя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие завя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие завя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие завя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие завя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие завя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие завя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие завя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие завя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие завя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие завя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие завя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие завя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие завя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие завя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие завя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАВЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; завèя, -èеш,
мин. св. завя̀х и (остар.) завèях, прич. мин. св. деят. завя̀л, -а, -о, мн. завèли и (остар.) завèял, св., непрех. Започвам да вея. Тази година зимата беше лека, но в първите дни на декември завяха северни ветрове, времето се промени и в цялата околност падна сняг. Г. Райчев, Избр. съч., 109. Ще завеят вихри и мразът ще скове всичко. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 44. Край речица на полянка, Мързелан и Мързеланка си живели във къщурка, ниска като костенурка. Ала дъжд ли се извий – къщичката ще ги скрий, зимна буря ли завей – вкъщи ален огън грей. А. Разцветников, ОНН, 33. „Нани ми, нани, малък Иванчо, / дъжд да завали да та окъпе, / вятър да завей да та залюлей / кошута да мине да та надои.“ Нар. пес., СбГЯ, 35-36.See moreЗАВЯ̀ВАМ СЕ несв.; завèя се св., непрех. Започвам да се вея.
◊ Друг (нов) вятър завява / завее някъде. Разг. Положението, обстоятелствата стават други, настъпва промяна в положението. Завява / завее вятърът на нещо; завява / завее някакъв вятър. Разг. Настъпва някаква промяна в мисленето и поведението на някого, свързана с възникването на нови обстоятелства. Той изгубил много в очите на напредничавата интелигенция, която се пробуждала в Лесковец и в главата на която завеял вятърът на новото време. ИС, 1920, кн. 10-12, 25. Завява ме / завее ме вятърът на нещо; завява ме / завее ме някакъв вятър. Разг. Изпадам под влиянието на някого, нещо, вследствие на което настъпва промяна в мисленето и поведението ми. Преди малко повече от тринадесет века нас, българите, са ни завеяли ветровете на прокудата и от богатите брегове на Волга сме се озовали върху не по-малко богатите брегове на Дунав. Бълг., 2007, кн. 1, 28. Какъвто вятър завее. Разг. Каквито условия, обстоятелства ще се създадат (като предпоставка за някакво действие). Накъдето (<според> както) завее вятърът. Разг. Съобразно с условията, обстоятелствата, които ще се създадат (с оглед на някакво действие, обикн. за лична изгода).
ЗАВЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; завèя, -èеш, мин. св. завя̀х и (остар.) завèях, прич. мин. св. деят. завя̀л, -а, -о, мн. завèли и (остар.) завèял, прич. мин. страд. завя̀н, -а, -о, мн. завèни и (остар.) завея̀н, св., прех. 1. Отвявам, отнасям с веене. Завел ги [рогатите] Патаран на брега на морето, натоварил на един голям кораб и казал на вятъра: – Завей ги сега на другия свят! А. Каралийчев, ПС I, 55. Кракра викна, гора екна / и повея хладен ветрец, / та завея върли думи, / чак до слуха цар Василев. П. П. Славейков, Избр. пр I, 354. – Пустите наши две думи, Дуде / мари, / дали ги вода отвлече, Дуде мари, / или ги вятър отвлече? / – Нито си ги вода отвлече, Дуде / мари, / нито ги вятър завея. Нар. пес., СбНУ XLVI, 245.
2. Навявам, засипвам, заличавам с веене. Докато се натута, фъртуната ще завее шейната още тук. В. Нешков, Н, 38. Ние вървяхме напосоки, без да избираме пътища. Всъщност коларският път бе завеян и не личеше. Кр. Григоров, ОНУ, 66. Няма никой навън, само вятърът вий и завява човешките дири. Ив. Радоев, Худ. С I, 319. Тя е рекла мама ти – / .. / дето си Донка постъпи, / с мотика ще го копая, / с лопата ще го наринвам, / в градинка ще го префърлям, / вятъря да го завява. Нар. пес., СбВСт, 729. завявам се, завея се страд.
ЗАВЯ̀ВАМ СЕ несв.; завèя се св., непрех. Разг. Обикн. св. 1. Заминавам, отивам нанякъде, неизвестно къде. Изтече денят, пак припадна нощ, а властелят на твърдината, кефалият Никола, все не се връщаше в своя дом. Къде беше се завеял, никой не можеше да каже. Й. Тодоров, ЗГ, 29. Той беше лош ученик още от началото… Идеше на лекциите на дъжд, на вятър. И от българите странеше... Лани го срязаха. А тая година съвсем се не мярна в Quartier Latin. Мислех, че се е завеял някъде. Ив. Вазов, Събр. съч. ХIV, ХI.
2. Отклонявам вниманието, мисълта си от това, което става или за което се говори, не съм съсредоточен, разсеян съм, занесен съм. Накъде си се завеяла? – гласът на майката прекъсна фантазиите ѝ. – Мисля си кои книги да си взема! – отвърна гузно Лили. Бр. Мормареви, Л, 5.
◊ Завява ме / завее ме вятърът; завяват ме / завеят ме ветровете. Разг. Отивам някъде съвсем случайно, без предварително да зная. – Докато ти лежиш в затвора, строежът ще бъде завършен и кой знае на кой обект ще ни завее вятърът... Кл. Цачев, В, 86. Въобще бе свикнал да не се задържа дълго на едно място и заради едната шега бе способен да се остави да го завеят ветровете в Колима или Хакасия. Никъде нищо не го задържаше. Г. Миланов, РО (превод) [еа]. Какъв (кой) вятър те завя някъде. Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Като възклицание за изразяване на неудоволствие или изненада от неочакваното появяване, идване на някого някъде. Където (накъдето) ме завее вятърът; където (накъдето) ме завеят ветрищата. Разг. Неопределено къде, където се случи; някъде си. Яхне коня, шибне го и препусне, накъдето го завеят ветрищата. Сл. Караславов, ДИН, 262.