загоря̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано загорѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член загорѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член загоря̀ла - единствено число, женски род, нечленувано загоря̀лата - единствено число, женски род, членувано загоря̀ло - единствено число, среден род, нечленувано загоря̀лото - единствено число, среден род, членувано загорѐли - множествено число, нечленувано загорѐлите - множествено число, членувано
ЗАГОРЯ̀Л, -а, -о, мн. загорèли.
Прич. мин. св. деят. от загоря3 като прил. 1. За храна, която се вари или пече – която е залепнала за дъното на съда, в който се приготвя, поради прекалено прегряване, като се е образувал черно-кафяв слой, придаващ особен неприятен дъх и вкус; прегорен. В кухнята още миришеше на загоряло мляко. Загоряло ядене. // Обикн. за сладкиш – който е леко зачервен и има приятен вкус. По тезгяха на фурната бяха разхвърляни в безреда десетина тепсии с кандили. Тяхната загоряла яйчена корица излъчваше сладостна топлина. Ст. Чилингиров, ПЖ, 5.See more2. За съд – който е получил черно-кафяви следи от прегаряне от нещо варено, готвено, пържено и под. вътре в него. Николина стоеше гърбом към умивалника и търкаше грижливо някаква загоряла тенджера. Г. Райчев, ЗК, 29. Налейте сапунена вода в загорял съд и след няколко часа вие ще можете да го измиете без много труд. З, 1969, кн. 1, 19.
3. За растение – което е прегоряло, изсъхнало от силно слънце или от липса на вода. Той тръгна из двора между мълчаливите, запустяващи постройки, като унило влачеше краката си по загорялата трева. Ст. Марков, ДБ, 176. Големи балвани стърчаха причудливо, нашарени от петна чер загорял мъх. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 33.
4. За кожата на човешкото тяло – която е придобила възтъмен цвят, мургавина, загар от излагане на слънце и вятър; замургавял, помургавял, почернял. Току пред себе си виждаше ръцете ѝ както държаха юздите – бели кожени ръкавици, а над тях – хубави заоблени лакти със загоряла кафява кожа. Й. Йовков, ЧКГ, 15. Когато заговори за своите другарки, кръглите ѝ, малко загорели бузи бързо пламват и се зачервяват. Г. Караславов, Избр. съч. III, 65. // За човек – който е с потъмняла, почерняла от слънцето и вятъра кожа; замургавял, помургавял, почернял. Курортисти, преметнали пъстри хавлии през рамо, загорели и гъвкави, отиваха към плажовете. Ем. Манов, БГ, 32.
5. За уста, гърло – пресъхнал от жажда. Застоялата се на дъното тиня се подигаше нагоре и превръщаше водата в незрачен мъток, но ние лочехме сладко, честити, че можем да наквасим загорелите си уста. К. Величков, ПССъч. I, 51. Дали поради някаква особена радост, или просто на просто от трите чашки ракия, които бе лиснал тая вечер набързо в загорялото си гърло, Алипи Ристанкин, щом излезе от кръчмата на селския площад, веднага си затананика някаква песен. Д. Калфов, Избр. разк., 53. И наистина, на стотина крачки от Мойше се зачува шум: заспалият пияница се пробужда със загорели от алкохола уста и се спуща към реката да утоли адската си жажда. Ал. Константинов, Съч., 229.
6. Разш. Разг. За човек – който изпитва сексуално желание, полов глад. Загорелият младеж хвърляше страстни погледи на момичето от отсрещната маса. // Който изразява сексуално желание, полов глад. Загорелият ѝ поглед падаше хищно върху мъжествения гавазин долу, тъй гиздав в своите сърми и доспехи. ЛГ, 1929, бр. 23, 2.
7. Обикн. за рана – който е покрит с лека коричка; засъхнал. От планината слязоха двамина млади мъже конници. Единият е ранен. Ясна кръв кваси загорялата рана на бедрото му. А. Каралийчев, ПГ, 83.
8. Прен. Рядко. Обикн. за чувство – затихнал, загаснал. Зеха да се чоплят и ровят в душата ѝ, зеха, както обикновено става, да пренасят думи оттук и оттам и да подклаждат и раздухват загорялото у стрина Венковица чувство. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 213.