пѐтимен - единствено число, мъжки род, нечленувано пѐтимния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член пѐтимният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член пѐтимна - единствено число, женски род, нечленувано пѐтимната - единствено число, женски род, членувано пѐтимно - единствено число, среден род, нечленувано пѐтимното - единствено число, среден род, членувано пѐтимни - множествено число, нечленувано пѐтимните - множествено число, членувано
ПЀТИМЕН, -мна, -мно,
мн. -мни, прил. Разг. Обикн. с предл. з а или със следв. подч. изр. със съюз д а. 1. Който силно желае нещо, жадува, копнее за нещо, което му липсва и е обикн. трудно постижимо. Децата щяха да ходят петимни за залък хляб. Елин Пелин, Съч. II, 22. — Плаче майката земя за жътва, петимни са ръцете за работа. В. Нешков, Н, 253. Скоро кафенето се изпълняше със слушатели, петимни да чуят какво говори вестникът. Ив. Вазов, БП, 18. Бе очаквала любов, сега беше петимна поне за благодарност. Ем. Станев, ИК III, 49. Секи им даваше работа и секи ги викаше да му помагат.., та никога не оставаха петимни за нищо. Т. Влайков, Съч. II, 36. Йостана Радка петимна / за рожба, Радка, момчана. Нар. пес., СбВСт, 450.See more2. Диал. Скъп, любим, обичан. Имала майка, имала / едничко синче петимно. Нар. пес.
— От гр. ἐπιϑνμέω 'желая'. — Друга (диал.) форма: п è т е в е н.