загра̀бвам - първо лице, единствено число, сегашно време загра̀бваш - второ лице, единствено число, сегашно време загра̀бва - трето лице, единствено число, минало свършено време загра̀бваме - първо лице, множествено число, сегашно време загра̀бвате - второ лице, множествено число, сегашно време загра̀бват - трето лице, множествено число, сегашно време загра̀бвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време загра̀бвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време загра̀бвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време загра̀бваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време загра̀бваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време загра̀бвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение загра̀бвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение загра̀бващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие загра̀бващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие загра̀бващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие загра̀бваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие загра̀бващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие загра̀бващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие загра̀бващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие загра̀бващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие загра̀бващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие загра̀бвайки - деепричастие загра̀бвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие загра̀бвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие загра̀бвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие загра̀бвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие загра̀бвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие загра̀бвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие загра̀бвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие загра̀бвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие загра̀бвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие загра̀бван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие загра̀бвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие загра̀бваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие загра̀бвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие загра̀бваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие загра̀бвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие загра̀бваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие загра̀бвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие загра̀бваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАГРА̀БВАМ1, -аш, несв.; загрàбя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. Започвам да грабя. Закрачи твърдо и смело, нервно заграби пълните зърна и с широк, стремителен размах ги пръскаше. Набл., 1911, кн. 4-5, 207. заграбвам се, заграбя се страд.See moreЗАГРА̀БВАМ2, -аш, несв.; загрàбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Вземам с ръка нещо бързо, изведнъж и с рязко движение; грабвам. – Печеля! – извика Тантелов, като заграби от масата петдесетте лири, които шумно се изсипаха в джоба на панталона му. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 91.
2. Отнемам, нещо от някого насилствено и без право; обсебвам, присвоявам, грабвам. Често [селяните] започнаха да мърморят против Манолакя, че бил богат, че имал много земя, че бил заграбил чужди ниви и т.н. Й. Йовков, ЧКГ, 77. Той нищо не мислеше да връща и така заграби още земя. Където не можеше направо да задигне от добитъка, той пращаше свои люде да искат волове или кон и никога не ги връщаше. Д. Талев, ПК, 521.
3. Прен. За мисъл или чувство – обхващам цялото съзнание; обсебвам. От прясната пръст на рова го деляха около двайсетина крачки – остатъкът от живота му. С все сила се мъчеше страхът да не заграби душата му. М. Яворски, ХСП, 182. Колкото да е била тежка, непосилна борбата, в известен смисъл тя се явявала спасителна за екзарха: заграбвала вниманието му и го спасявала от мрачни мисли. Хр. Бръзицов, НЦ, 222. Мисълта за свободата бе завладяла цялата му душа. Тя бе заграбила въображението му, всичките му чувства. П. Вежинов, ДБ, 85. заграбвам се, заграбя се страд. Как може тъй лесно да се заграби чужд имот? Д. Немиров, В, 63.