загу̀бен - единствено число, мъжки род, нечленувано загу̀бения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член загу̀беният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член загу̀бена - единствено число, женски род, нечленувано загу̀бената - единствено число, женски род, членувано загу̀бено - единствено число, среден род, нечленувано загу̀беното - единствено число, среден род, членувано загу̀бени - множествено число, нечленувано загу̀бените - множествено число, членувано
1 загубен (прен.; разг.; пренебр.) - захлупен (прен.; разг.; пренебр.) - вързан (прен.; разг.; пренебр.) - неоправен - непрактичен - смотан (разг.; пренебр.) - сбутан (прен.; разг.; пренебр.) - застрелян (прен.; разг.; пренебр.) - сдухан (разг.; пренебр.)2 загубен (прен.; разг.) - изгубен (прен.; разг.) - изтърван (прен.; разг.) - провален - пропаднал (прен.; разг.)
- 1. загубен
- - Загубена работа
ЗА̀ГУБЕН, -бна, -бно, мн. -бни,
прил. Остар. Гибелен, пагубен. Ето и тая случка ни учи колко е загубен страхът. Ст. Младенов, БТР I, 707.See moreЗАГУ̀БЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от загубя като прил. Пренебр. 1. За човек – който не може добре и бързо да се ориентира, да използва обстоятелствата, да извлича полза за себе си. – Не знаеш ти моята Златка! – заобяснява Камен. – Конец не взема от преждата на клиентите си. Остане ли нещо, веднага го връща. Такава си е открай време – загубена! Й. Гешев, ВТ, 36. – Жалко! Ти, Братоев, съвсем си загубен човек! Че как може да живееш така? Без да знаеш какво става по света, без да се интересуваш от политика! Ив. Мартинов, М, 10. Всичките глупаци, ама този Симо бил най-загубеният човек. В. Друмев, И, 30.
2. За човек – който се е лишил от положителните си черти; пропаднал, лош. Загубена младеж – беше си казал мъжът. – Изпусната, без идеали, без воля. Г. Крумов, Т, 40.
3. Като същ. загубеното ср. Нещо, което е имал някой или е могъл да има, но по някакви причини се е лишил от него. Да се загуби добитъкът, пари да се откраднат някому или друго нещастие да се случи, ще му лее куршум и ако му не каже точно лицето, посоката, поне ще му покаже накъде да търси загубеното. Чудомир, Избр. пр, 270. Насю х. Грозданов раздаде картите... Подът беше значителен и тройното му релансиране откриваше на Казански възможност не само да си възвърне загубеното, но и да спечели. Д. Ангелов, ЖС, 31-32. – Кой здрав хищнически разум ще допусне да изтървем готовото, за да търсим загубеното? Г. Караславов, Избр. съч. II, 387.
◊ Загубена работа. Възклицание за израз на недоволство, яд, възмущение. – Загубена работа – мърмореше той. – Бас ловя, че сега там в кабините тече. Н. Антонов, ВОМ, 128. – Намерили сте кого да лекувате! – Загубена работа – поклати глава разсилният от прогимназията. – Него само черната ще го излекува! А. Гуляшки, МТС, 56-57. – Значи интересно, а? – Ами! Какво му е интересното? Само дядовци и баби. Нито ти дават да разглеждаш картинките, нито можеш да се смееш с глас. Загубена работа! П. Незнакомов, МА, 30-31.