пропа̀дна - трето лице, единствено число, минало свършено време пропа̀днеш - второ лице, единствено число, сегашно време пропа̀дне - трето лице, единствено число, сегашно време пропа̀днем - първо лице, множествено число, сегашно време пропа̀днете - второ лице, множествено число, сегашно време пропа̀днат - трето лице, множествено число, сегашно време пропа̀днах - първо лице, единствено число, минало свършено време пропа̀днахме - първо лице, множествено число, минало свършено време пропа̀днахте - второ лице, множествено число, минало свършено време пропа̀днаха - трето лице, множествено число, минало свършено време пропа̀днех - първо лице, единствено число, минало несвършено време пропа̀днеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пропа̀днехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пропа̀днехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пропа̀днеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пропаднѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение пропаднѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пропа̀днал - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие пропа̀дналия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пропа̀дналият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пропа̀днала - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие пропа̀дналата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пропа̀днало - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие пропа̀дналото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пропа̀днали - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие пропа̀дналите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пропа̀днел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пропа̀днела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пропа̀днело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пропа̀днели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
ПРОПА̀ДНАЛ, -а, -о, мн. -и
. Прич. мин. св. деят. от пропадна като прил. 1. Който е с нарушена, неравна повърхност вследствие на пропукване и пропадания. През тази зима се очакват сериозни проблеми по почистването от снега заради пропадналите пътища и разбития асфалт, които останаха след наводненията. Мон., 2005, бр. 2418, 14. Досегашните счупени плочки, стени с течове и пропаднали мазилки по таваните ще бъдат изцяло заменени с нови. Кеш, 2002, бр. 36, 15.See more2. Прен. Който е загубил състоянието си, останал е без средства и живее в нужда; фалирал, банкрутирал, изпаднал. — Някога е бил стражар. От много време ходи без работа, гладува като куче — пропаднал човек, с една реч. Ив. Вазов, Събр. съч. VII, 1976 [еа]. Земледелческите каси отпущат [заеми] обикновено на по-кредитоспособните, а в грамадното болшинство от пропаднали лозари те съставляват не особено голям процент. Бълг., 1902, бр. 523, 1.
3. Прен. За човек — който претърпява неуспех, не сполучва в нещо; неуспял, загубил. Пръв почна атаката пропадналият кандидат за екзарх Григорий Доростолочервенски. С. Радев, ССБ I [еа].
4. Прен. За действие, план и др. — който завършва с неуспех, води до неуспех или остава неосъществен, нереализиран, непостигнат; провален. Кой да го знае, че той бил такъв голям писател, общественик, учител на народа, .., защитник на нашата пропаднала кауза. Елин Пелин, Събр. съч. III, 1977 [еа]. Тъжният тон на есенния пейзаж най-добре предава истинния тон на целия вътрешен живот на поета — неговата тъга за пропаднали мечти. А. Вачева и др., ПКЯ [еа]. Като камъни тежат на шиите ни същите проблеми — изгубената любов, пропадналият брак, неудовлетворената съвест. Култ., 1998, бр. 3, 11. Едва ли днес трябва да настоявате за изясняване на деликатни въпроси с партньори и колеги, възползвайте се от отлагането поради пропаднали срещи и уговорки. Нов., 2005, бр. 240, 22.
5. Прен. Който постъпва нечестно, непочтено, в противоречие с общоприетия морал и утвърдените нравствени норми; нечестен, неморален, безчестен, покварен. — Ах, ти, престъпник такъв, пропаднал тип. С кого си избягал? Защо си унищожил нашата сметка? Какво си намислил да правиш? Къде са парите ни? П. Еремиева и др., БН (превод) [еа]. Той се появи в историческата сграда на Учредителното събрание във Велико Търново в компанията на съмнителни царедворци .. и пропаднали политици. Дем., 2002, бр. 146, 17. // Който води разпуснат, разгулен живот; неморален, безнравствен, покварен, безпътен. — И тя те спаси? — извика Огнянов. — Да, Бойчо, Милка, една блудница!... Провидението тоя път прие образа на Милка Тодоричкина, на пропадналата, на отхвърлената, на позорната Милка Тодоричкина. Ив. Вазов, Събр. съч. XI, 1977 [еа]. Едит троснато затвори телефона. Тя имаше сприхав шотландски характер, който я спасяваше от раболепието на другите пропаднали жени. Д. Димов, ОД [еа]. Моите приятели сега са все пропаднали хора — / пият вино и пушат, и живеят с краката нагоре. Ал. Геров, С I [еа]. Пропаднали типове.