задимя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време задимя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време задимя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време задимя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време задимя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време задимя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време задимя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време задимя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време задимя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време задимя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време задимя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време задимя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение задимя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение задимя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие задимя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие задимя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие задимя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие задимя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие задимя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие задимя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие задимя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие задимя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие задимя̀вайки - деепричастие задимя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие задимя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие задимя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие задимя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие задимя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие задимя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие задимя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие задимя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие задимя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие задимя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие задимя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие задимя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие задимя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие задимя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие задимя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие задимя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие задимя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие задимя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАДИМЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; задимя̀, -ѝш,
мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. задимя̀л, -а, -о, мн. задимèли, св., непрех. 1. Започвам да димя. Където се мярнат сивите трудовашки шинели, там скоро замирисва на асфалт и бензин. Там задимяват комини, заечават сирени и автомобилни тромби. Н. Хайтов, ШГ, 102. Започнахме да печем тикви и царевични мамули. Задимяха огньове из полето. Замириса на есен. К. Калчев, ПИЖ, 73. Заяко успя да подпали праханта и цигарите на двамата мъже задимяха посред речното корито. Й. Радичков, СР, 113. Недялка запали лампата и духна свещта. Найден се загледа в още нажеженото фитилче, което задимя и бавно започна да почернява. В. Геновска, СГ, 78. Два малки филджана с кипнала черна леблебия задимяха над масата. С. Северняк, ВСД, 210.See more2. Безл. задимява, задими. Започва да дими. Няколко от момците се струпват към дъното на мегданя. Далеко зад една рътлина задимява, скоро димът се подига, тук-там блясват из него искри. П. Тодоров, Събр. пр II, 235.
ЗАДИМЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; задимя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. 1. Прех. Изпълвам нещо с дим; опушвам. Потънала в зеленина, София се губи всред величествена борова гора. Нито един фабричен комин не задимява кристално чистото небе. К, 1963, кн. 1, 4. Децата си бяха легнали и заспали, а мъжът ѝ още пушеше цигара и бе задимил. Опушената гредоредна стая бе се вмирисала цялата на тютюн. Кр. Григоров, И, 16. В двете промишлени зони, разположени така, че да не задимяват жилищните райони, ще се построят заводи за фино машиностроене.
2. Непрех. Диал. За човек – отивам някъде, обикн. скрито, без да ме видят; изгубвам се, духвам. – Никой няма да те види! Веднага след туй ще задимиш към хергелето... Ив. Карановски, Разк. I, 101. Ти къде пак задими вчера, та не се обади на никой? БД I, 85. задимявам се, задимя се страд. Че погледна Марко Краляв, / че погледна в равно поле, / погледна, чудом се чуди, / полето са задимило / от тъмни мъгли прахове. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 146.
ЗАДИМЯ̀ВАМ СЕ несв.; задимя̀ се св., непрех. За помещение или пространство – изпълвам се с дим, вие се дим над мене. Синът му хвана дръжката на духалото и започна да раздухва огнището. В ковачницата се задими, замириса на въглища и на желязо. К. Калчев, ПИЖ, 141. В това време затрещяха нашите пушки и картечници. Задими се всичко наоколо. Вл. Мусаков, СбЗР, 440.