задмина̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време задмина̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време задмина̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време задмина̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време задмина̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време задмина̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време задмина̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време задмина̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време задмина̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време задмина̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време задмина̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време задмина̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение задмина̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение задмина̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие задмина̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие задмина̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие задмина̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие задмина̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие задмина̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие задмина̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие задмина̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие задмина̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие задмина̀вайки - деепричастие задмина̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие задмина̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие задмина̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие задмина̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие задмина̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие задмина̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие задмина̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие задмина̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие задмина̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие задмина̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие задмина̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие задмина̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие задмина̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие задмина̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие задмина̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие задмина̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие задмина̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие задмина̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАДМИНА̀ВАМ, -аш, несв.; задмѝна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. задмѝнат, св., прех. 1. Настигам движещ се предмет или човек и го изпреварвам; надминавам, подминавам. Майорът закрачи още по-бързо, но свързочниците го задминаха. П. Вежинов, ЗЧР, 172-173. Огромният жребец на агата, усетил, че друг жребец иска да го задмине, почна да ръмжи като мечка. А. Дончев, ВР, 33. Скоро той разбра, че и тука трябваше да внимава и да държи здраво юздите в ръцете си, защото всяка каруца, която издрънчаваше отзад и искаше да го задмине, подплашваше конете му. Й. Йовков, ВАХ, 29. // Отминавам нещо. Вече трети час двамата калугери яздеха по прашния път. Те отдавна бяха излезли от гористото Средногорие, задминаха Баня и сега край тях се ширеше равното карловско поле. Ст. Дичев, ЗС I, 64. Така двамата извървяха улиците до къщичката, в която живееше Кирилка, без да срещнат някакво подозрително лице. Емил задмина къщичката, спря на ъгъла на улицата и се обърна. Д. Ангелов, ЖС, 231. Жак накуцва мъчително и следи дали офицерът ще спре на оная врата, или ще я задмине. Б. Райнов, ДВ, 258.See more2. Прен. Настигам и изпреварвам някого в развоя си. До шестнайсетата си годишна възраст изглеждаше изостанал в развитието си – приличаше на четиринайсетгодишно дете – дребничко, но здраво. По-късно израсна бързо, наедря и задмина връстниците си. Ем. Станев, ИК I и II, 31.
3. Прен. Надхвърлям известен предел, степен; надминавам. Областта, която му е [на романиста] предоставена, колкото и широка да е, не трябва да задмине границата, която го дели от моралиста и философа. К. Величков, ПССъч. VIII, 53-54. – Тук си прав. Виждал съм, знаеш, немалко мизерни външности, но ти си задминал всичко възможно. Е, какво, ще пийнем ли по едно? Б. Райнов, ДВ, 157. задминавам се, задмина се I. Страд. от задминавам. II. Взаим. от задминавам в 1 и 2 знач. Влаковете се срещат в кръстовищните станции, настигат се, задминават се. Д. Казасов, ВП, 254.