закова̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време закова̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време закова̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време закова̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време закова̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време закова̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време закова̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време закова̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време закова̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време закова̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време закова̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време закова̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение закова̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение закова̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие закова̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие закова̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие закова̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие закова̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие закова̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие закова̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие закова̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие закова̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие закова̀вайки - деепричастие закова̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие закова̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие закова̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие закова̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие закова̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие закова̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие закова̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие закова̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие закова̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие закова̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие закова̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие закова̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие закова̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие закова̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие закова̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие закова̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие закова̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие закова̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАКОВА̀ВАМ1, -аш, несв.; заковà, -èш,
мин. св. -àх, св., прех. Започвам да кова. Ковачът вдигна чука и отново закова натежалото желязо. заковавам се, закова се страд.See moreЗАКОВА̀ВАМ2, -аш, несв.; заковà, -èш, мин. св. -àх, св., прех. 1. Забивам (обикн. гвоздей, клин и под.) с чукане. – А върху летвите ще заковем пирони. Това ще бъдат закачалките. А. Гуляшки, МТС, 310.
2. Посредством островръх предмет (гвоздей, кабърче, кол и под.) прикрепвам нещо някъде с чукане или натиск; забивам2. Петьофи се залови с отпраната каишка, отвърна той брадвата от каика, извади с нея ръждясалите пирони, и започна да заковава каишката. Й. Радичков, НС, 103. – Кому ли е текнало да го закове [знамето] чак на връхчеца? – попита възстар селянин и проточи нагоре врат. Г. Караславов, СИ, 286. По прозорците вместо трошливите стъкла българинът заковал лист от газено тенеке. Ал. Константинов, Съч., 114. И той предложи да заковат и едно килимче зад директорския гръб. Н. Каралиева, Н, 41.
3. Като забивам гвоздеи, затварям добре, здраво нещо, обикн. някакъв отвор, така че да не може да се отваря. Един ден той събра момците, които бяха с него, и пред всички селяни заковаха излака с яки дъбови капаци. Елин Пелин, Съч. I, 76-77. Целият град откъсна Нойковци от себе си. И съседите заковаха комшулуците с Нойковия дом. Д. Немиров, Б, 197. Глухото Кости се разсърди, блъсна вратата и я затвори. Пишен Георги едва успя да отдръпне ръката си. – Ей, глухчо, ако ти дойда вътре! – Хайде, да му заковем вратата! К. Петканов, СВ, 77-78. Занесохме сандъците у г. Денкоглу да ги изпрати до Одеса. Дома ги нарядихме добре и ги заковахме само с ветхите пироне. АНГ I, 422.
4. Като забивам гвоздеи, заздравявам, укрепвам нещо повредено, счупено (врата, сандък, маса и др.). Очевидно сигурната мъжка ръка, опората на дома беше изчезнала. От един месец долното стъпало на стълбата се беше разклатило и нямаше кой да го закове. К. Калчев, ПИЖ, 27. – Към къщата има само един вход и ако къртите дюшемето, внимавайте, защото дъските са изгнили и после няма да можем да ги заковем. Д. Кисьов, Щ, 97. Закови вратата, че ще падне. Δ Заковавам сандъка, да не се разпадне. Δ Заковете крака на масата, че се е разклатила.
5. Прен. Спирам рязко, изведнъж движението на превозно средство, действието на уред или др. нещо, което сам управлявам. Мишка закова колата до самите крака на агронома. – Готово! – доложи той. А. Гуляшки, МТС, 218. Гъсеничните вериги изтракаха, танкът сякаш се климна напред за поздрав, сетне надире, дорде водачът го закова на място. Кр. Григоров, ТГ, 35. Щом пристъпи прага на градските врати пред Едикуле, султанът закова коня: гледката би стреснала всеки владетел. Докъдето поглед стига, се белееха шатри – немирна Румелия бе обсадила столицата. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 572. – Докторе-е-е, чуваш ли ме, докторе-е-е – викаше с все сила някой. Тогава Валери рязко подкара ските надолу и ги закова на един метър от стария хижар. Ал. Томов, П, 176.
6. Непрех. Прен. Заковавам се (във 2 знач.). Каиците пак идеха към брега, вече и те се различаваха другояче върху изсветлелите води. Дойдоха до тръстиката и заковаха. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 298. Оперативният работник се връщаше. Вървешком посочваше фенера отляво и отдясно на пътеката. Светлината внезапно закова на едно място и той възбудено извика: – Портофейл, господин инспекторе! Д. Петрунова, ОП, 15.
7. Прен. Заставям някого да застане, да стои на едно място, спирам движението му. „Герои на Повиен“ – завършваше заповедта, – вие заковахте противника пред прага на родината! Вие предпочетохте вашата собствена смърт пред смъртта на България!“ М. Кремен, Б, 144. – Огън! Оръдието изтрещя. Ранен немец от прислугата се опита да се изтегли назад, като се държеше с ръка за стомаха, но някакъв случаен куршум го закова на мястото му. П. Вежинов, ВР, 141.
8. Прен. Обикн. в съчет. с на място, на мястото ми. Правя някой да остане неподвижен, като вцепенен, под въздействието на някакво изживяване; приковавам. – Ами тогава защо не го спряхте? И двамата не можаха да обяснят защо. След всичко, което те бяха мислили за него, сега за миг се бяха почувствували и гузни, и виновни, неочакваната среща просто ги бе заковала на местата им. П. Вежинов, СО, 25-26. Христо идеше срещу нея. Тя поиска да избяга, да се скрие в някой чужд двор, но чудна слабост я закова на мястото ѝ. К. Петканов, СВ, 95. Те отърчаха няколко крачки пред Бояна, но мигом пак се спряха. Гласове някакви, идещи откъм нивите под гората, ги спряха и заковаха на местата им. Ц. Церковски, Съч. III, 154. Милостиви господи, нима баща ѝ няма да се придобри? Нима Велика не ще стане негова? Огнян се спря. Тая страшна мисъл го закова. Ил. Волен, ДД, 93.
9. Прен. В съчет. с очи, поглед и следв. същ. с предл. в, върху. Спирам напрегнато, настойчиво, продължително (очи, поглед) върху някого или нещо; втренчвам, впивам, вторачвам, приковавам. Той закова поглед в картечницата, изправи я и поглади цевта ѝ. – А картечницата ще ви вземем – рече спокойно. Д. Ангелов, ЖС, 358. Матейчо посегна към бележката и закова очи върху писаното. В. Нешков, Н, 11. Лена се изпружи цялата и закова поглед в огледалцето. М. Радев, СР, 91.
10. Прен. В съчет. с внимание. Силно привличам, изцяло завладявам (вниманието); приковавам. Съвсем друга е учителката по български. Още в първите минути с няколко въпроса ни закова вниманието. И до края на часа муха да бръмне, ще я чуеш. Как хубаво обяснява! В. Бончева, АП, 62. А пък знаел си урока човекът и щял да закове вниманието на децата, както се изразяваше после, ама нà, нали е калпазанин инспекторът: намъкнал се ненадейно, стреснал се Минко, объркал се. Чудомир, Съч. II, 78. Влязоха в двора на застрашаваща съборетина, явно достолепен някогашен дом. Единият ѝ ъгъл беше рухнал и откриваше разкошна, все още запазена вътрешна украса, която закова вниманието му. М. Дубарова, И, 119.
11. Прен. Спорт. При някои игри – със силен удар, със замах отправям, насочвам топката във вратата, мрежата и под.; забивам2, вкарвам. Нападателят закова топката в мрежата на противниковия отбор.
12. Остар. Поставям в окови някого; оковавам. – И не е да си на волята си, ами аскер – при топовете, и като взеха да бягат някои от тайфите, взеха, че ни заковаха със синджири за крака при топа, че иди, та бягай... Ц. Гинчев, ГК, 86. Кутузин и Саваров са не уплашиле от него; а хванале го, заковале го в седемдесет и седем вериги и пратиле го в пъкъла да прави плочи на дяволете. Л. Каравелов, Съч. II, 86. заковавам се, закова се страд. от заковавам2 в 1-5, 7-12 знач. – Извадили една дъска, не беше добре закована. – Много хубаво са направили. Откога казвам да се закове таз дъска. Й. Йовков, (превод) З, 1937, бр. 5409, 4. Цяла неделя преди това изоставената къща се чисти и стяга, заковаха се разковани дъски, поправиха се счупени стъкла за прозорците. Д. Талев, ПК, 237. През зимата бащите дялаха с тесли от сурово буково или церово дърво ски за децата си. За каишки на тези ски се заковаваха обикновено широки ивици от нещавена свинска кожа. Й. Радичков, НС, 101.
ЗАКОВА̀ВАМ СЕ несв.; заковà се св., непрех. 1. За гвоздей, кабърче и под. – прониквам навътре в някаква повърхност с острието си. Този гвоздей не може да се закове, стената е панелна.
2. Прен. Спирам рязко, изведнъж движението си, заставам неподвижно. Багатурите се размразиха, сабите едновременно изсвистяха, описаха кръг и се заковаха полунаклонени до десните стремена. Й. Вълчев, СКН, 302. Вандо побягна уплашено назад, па отведнъж се закова: досети се нещо и бързо се върна. Ст. Даскалов, СЛ, 491. Докато още се чудех, от ъгъла изскочи втора кола и се закова със силно скърцане зад москвича. Л. Станев, ПХ, 48. Най-сетне се чу далечното бумтене на локомотив и след малко светлите вагони се заковаха на втория коловоз точно срешу станционното здание. Г. Караславов, ОХ IV, 121. Дионисиев намали подаването на газта и стрелката на спидометъра се закова на цифрата шестдесет. А. Гуляшки, ДМС, 88. ● Обр. Дойде лятото. Слънцето се закова на синьото небе и жадните за дъждоносен облак очи се сведоха от мъка. Н. Каралиева, Н, 183. А днес времето като че пълзеше. Слънцето беше се заковало над срещните баири, сипеше огън над задрямалото поле и не се помръдваше. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 208.
3. Прен. Ставам временно неподвижен, като вцепенен, обикн. поради страх, ужас, изненада или друго силно изживяване; вцепенявам се. От вратата на арената виждам да изскачат четири бичета! Такива буйни и свирепи, като че месеци са ги готвили за тоя миг. Заковах се от ужас. Л. Стефанова, ВМД, 47. След това се прибра у дома и слисан се закова на прага – на масата точно срещу него седеше големият му брат Стефан. Л. Станев, ПХ, 108. Зайчето се запря и само след миг отскочи назад. То се приповдигна предпазливо и се закова. Г. Караславов, ОХ II, 97.
4. Прен. С предл. в. За очи, поглед – насочвам се напрегнато, настойчиво върху някого или нещо; втренчвам се, вторачвам се, впивам се, забивам се, приковавам се. Погледът на Дима се закова в едно хилаво, посърнало дръвче. К. Петканов, МЗК, 98. Полковникът пристъпи отмалял до писмената си маса и се отпусна на стола. Тогава погледът му падна върху червения трендафил във французката гилза и изведнъж се закова върху един голям лист. Св. Минков, Избр. пр, 27. Чобана примига, примига .. погледът му се закова на портрета на покойната му жена, окачен под иконостаса. С. Северняк, ИРЕ, 41. Аз виждах, че очите ѝ със силно напрягане, като магьосник, се заковаваха в мене. ССГ (превод), 27.