разкова̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време разкова̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време разкова̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време разкова̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време разкова̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време разкова̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време разкова̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време разкова̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разкова̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разкова̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разкова̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разкова̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разкова̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разкова̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разкова̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разкова̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разкова̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разкова̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разкова̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разкова̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разкова̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разкова̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разкова̀вайки - деепричастие разкова̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разкова̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разкова̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разкова̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разкова̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разкова̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разкова̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разкова̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разкова̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разкова̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разкова̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разкова̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разкова̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разкова̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разкова̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разкова̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разкова̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разкова̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
РАЗКОВА̀ВАМ1, -аш, несв.; разкова̀, -ѐш,
мин. св. -а̀х, св., прех. 1. Изваждам гвоздей, клин и под. от мястото, където е закован; отковавам1. Противоп. заковавам2. Разкови пироните от рамката на картината. Δ Ще разковем гвоздеите от летвите, за да ги използваме след това.See more2. Отделям нещо заковано или развалям нещо сковано; отковавам1. Противоп. заковавам2. Георги Чолака се промъкна до царевичния кош и направо с ръце разкова няколко летви. Ст. Марков, ДБ, 243. Чендов разкова с ножа си знамето, захвърли дългия прът и внимателно сгъна копринения плат, сложи го в чантата си. Д. Талев, И, 582. Александър Ковачев сваля кофража от ъгловата колона. .. Той спокойно, с отмерени движения разковава дебелите дъски. ВН, 1959, бр. 2462, 2. Пиронев разчисти килера, разкова вратичката, стегна я, без никой да чуе и да разбере, готов, .., да се измъкне незабелязано навън. Г. Караславов, ОХ IV, 459.
3. В съчет. със същ. с а н д ъ к, к л е т к а. Отварям дървен предмет, като изваждам гвоздеите, с които са били заковани капакът, вратата му. Противоп. заковавам2. После те разковаха няколко от сандъците и наредиха в магазина си какви ли не чудесии, та се изреди едва ли не целият град да ги гледа и да се чуди. Д. Талев, ПК, 116. Японците разковаваха сандъците с патрони, други сглобяваха няколко тежки картечници. М. Марчевски, ОТ, 438. Когато разковаха дървената клетка, в която муфлоните бяха пропътували дългия си път от Кавказ до Катранджидере, .., един от тях се шмугна през отворената пролука. Н. Хайтов, ПГ, 46. Аз разковах сандъка с портокалите. Хр. Фотев, Събр. съч. I [еа].
4. Разглобявам дървен предмет, като изваждам гвоздеите, прикрепващи отделните му части. Противоп. сковавам. Някои работници събираха камъни. Други намериха пред една затворена бакалница празен сандък, разковаха го и взеха дъските със себе си. Д. Димов, Т, 282. В неделя сутринта валеше едно кротко-кротко, та дядо Коста беше се сврял на сушинка под навеса и разковаваше старо корито. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 107. разковавам се, разкова се страд. Скелите бързо се разковават, товарят се на камиони и се откарват по складовете.
РАЗКОВА̀ВАМ СЕ несв.; разкова̀ се св., непрех. 1. Отделям се от нещо, за което съм бил закован; отковавам се. Една дъска на оградата се е разковала, ще ида да я закова.
2. За сандък, клетка и под. — отделят се частите ми, които са били заковани. От друсането по пътя сандъкът се разкова.
РАЗКОВА̀ВАМ2, -аш, несв.; разкова̀, -ѐш, мин. св. -а̀х, св., прех. Диал. Развалям метален предмет, изработен чрез коване. Противоп. изковавам. Петкана коня пригръна, / та му Петкана говори: / .. / Гривни че си разковем, / нозете че ти подковем, / гердано че си разнижем, / гривата че ти нанижем. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 84. Не знаяла войно майкя, / че ще войно да се жени. / .. / вити гривни разковала — / войно коня подковала. Нар. пес., БНТв V [еа]. ● Обр. И сам поетът съд възмезден има! / Попаднете ли в неговата рима, / горко ви! Тез вериги от слова / не може вече никой разкова. Ем. Попдимитров, СР, 186. разковавам се, разкова се страд.