зало̀ствам - първо лице, единствено число, сегашно време зало̀стваш - второ лице, единствено число, сегашно време зало̀ства - трето лице, единствено число, минало свършено време зало̀стваме - първо лице, множествено число, сегашно време зало̀ствате - второ лице, множествено число, сегашно време зало̀стват - трето лице, множествено число, сегашно време зало̀ствах - първо лице, единствено число, минало несвършено време зало̀ствахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време зало̀ствахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време зало̀стваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време зало̀стваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време зало̀ствай - второ лице, единствено число, повелително наклонение зало̀ствайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение зало̀стващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зало̀стващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие зало̀стващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие зало̀стваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зало̀стващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие зало̀стващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зало̀стващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие зало̀стващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие зало̀стващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие зало̀ствайки - деепричастие зало̀ствал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие зало̀ствалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие зало̀ствалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие зало̀ствала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие зало̀ствалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие зало̀ствало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие зало̀ствалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие зало̀ствали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие зало̀ствалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие зало̀стван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие зало̀ствания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие зало̀стваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие зало̀ствана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие зало̀стваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие зало̀ствано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие зало̀стваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие зало̀ствани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие зало̀стваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАЛÒСТВАМ, -аш, несв.; залòстя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Здраво затварям врата, като я подпирам отвътре с лост, греда или друг предмет или като спускам резе. Мнозина идват нощем да ми тропат на вратата, но аз с два лоста я залоствам. Д. Талев, И, 205. Отиде към конюшнята и посипа сламата в тясна пътечка, която водеше до портата на метоха. Стигнал там, той махна голямата греда, с която я залостваха, и внимателно отвори. Ст. Дичев, ЗС I, 106. Пантелей притвори вратата, спусна резето, а после я залости отвътре с дълъг железен прът. А. Гуляшки, МТС, 57. Тази именно врата беше единствената, която ние залоствахме вечер с дървено резе, за да не влезе при нас някой, когато спим. К. Калчев, ПИЖ, 16. // Затварям някого, като заключвам вратата или я подпирам, спускам резе и др., да не може да излезе. Пиронев очакваше да го затворят в кауша, да го залостят в карцера. Г. Караславов, ОХ IV, 299.See more2. Разг. Намествам, настанявам някого или нещо някъде така, че обикн. не може да мръдне оттам. – Страх ме е, страх ме е... – Тогава остани тук – Матьо почти го прегърна и го залости до себе си. Д. Ангелов, ЖС, 495. – Абе, не може ли да си направим един майтап? Гогата се връща, кай, след обед от хранилките, да залостим мечката на завойчето край моста да видим какво ще прави. Н. Хайтов, ДР, 206. // Пъхам, поставям нещо някъде, като обикн. го притискам, загнездвам така, че то става неподвижно. За да мине по-неусетно тая кошмарна нощ, Горилата бе домъкнал цяла дамаджана с ракия и я бе залостил под масата в наместничеството. Кр. Григоров, ОНУ, 136. И Метьо подразбрал кога ще минат, а че залостил топа в ждрелото, натъпкал го със стари железа и го прицелил. Н. Хайтов, ДР, 75. Вълчан подири с очи козаря. Той беше залостил гръб до стената и размахваше святкащата сабя. Ив. Гайдаров, ДЧ, 76. Крайселските псета изскокнаха като по тревога, залостиха муцуни на затърнените плетища и залаяха насреща му като картечница. Ст. Даскалов, СД, 222. залоствам се, залостя се страд. С трясък се спускаха ролетките на дюкяните, залостваха се вратите. Д. Спространов, С, 354. Стоян отвори наново дюкяна си, взе дървото, с което се залостваха кепенците, и се изправи разкрачен пред вратата. Д. Талев, ЖС, 114.
ЗАЛÒСТВАМ СЕ несв.; залòстя се св., непрех. 1. Попадам, озовавам се на място, откъдето не мога да мръдна; загнездвам се. Мнозина минаваха по тая прочута пътечка, но често се случваше някой да се подхлъзне и просто да литне тридесетина метра надолу, преди да се залости в гъстия клек под стръмната пряспа. А. Христофоров, П, 11. И подир миг ний бяхме веч на гости / на негостоприемната земя: / в седло от скали кораб се залости. К. Христов, Избр. ст, 25. Косата им са закачи, .. / у давиноо коренче, / снагата им са залости, .. / между две стени големи. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 56.
2. Разг. Заставам, намествам се, настанявам се на удобно за мене място, откъдето не мърдам. – В селото има жандармерийски взвод! Залостили са се в училището, не мръдват! П. Вежинов, НС, 181. Дружината е внушителна на брой, но силно е разколебана и се тъкми да предаде оръжието на малочисления башибозушки отряд, който се е залостил насреща ѝ. Н. Хайтов, ШГ, 126. Па като се ядосам веднъж, че като се залостя в някой тунел, па дай една бира, дай още една, дай още една. Ал. Константинов, Съч., 206. Няма само да се залостваш на сянка и да премъкваш в кофите вода от кладенеца, за да сипваш у виното и ракията. Кр. Григоров, ТГ, 91.