запѝтване - единствено число, нечленувано запѝтването - единствено число, членувано запѝтвания - множествено число, нечленувано запѝтванията - множествено число, членувано
ЗАПЍТВАНЕ,
мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от запитвам и от запитвам се; въпрос. На нейното кротко запитване тя не всякога ѝ отговаря с блага дума. Т. Влайков, БСК І, 275. – Тачев, коя е оная благоприлична госпожа, облечена цяла в черно? При Кардашевото запитване Тачев се обърна и погледна госпожата. Ив. Вазов, Съч. Х, 83. Гроздан даваше къси отговори на запитванията на жена си за цената на воловете. Й. Йовков, Ж 1945, 254.See more2. Стесн. Полит. Питане (във 2 знач.); интерпелация. Стамболов бе получил през деня запитвания, на които отговаряше. Двама телеграфисти работеха под негова диктовка. С. Радев, ССБ ІІ, 66.
3. Обикн. мн. Думи, с които се пита. Запитванията на журналистите бяха отпечатани във вестниците.