Основна форма: пѝтане - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

пѝтане - единствено число, нечленувано
пѝтането - единствено число, членувано
пѝтания - множествено число, нечленувано
пѝтанията - множествено число, членувано

Results: Synonyms in Infolex:

1 въпрос - запитване - питане

Results: Antonyms in Infolex:

1 питане - отговор
2 питане - отговаряне

Results: Phraseologisms in Infolex:


1. питане
- Не ще питане
- Иска ли питане?
See more

Results: Dictionary of Bulgarian Language

ПЍТАНЕ,

мн. -ия и (остар.) -та, ср. 1. Отгл. същ. от питам и от питам се. Както и да беше застанала, тя чувствуваше върху си Радомировия поглед — втренчен, пълен с питане. На тоя поглед тя нищо не можеше да отвърне. А. Дончев, СВС, 119. Животът му [на Захарий] бе объркан от питания, от лутания, от нерешими въпроси. Вл. Свинтила, СЗЗ, 336. Божи гроб не е Цариград, за да стигнеш до него само с едно голо питане! Й. Радичков, НВ, 125. Веднъж изплаши някаква продавачка на преоценени обувки с половинчасово разглеждане на едни демодирани, дефектни сандали и шесткратно питане за цената. Й. Попов, ИЖП, 23.

2. Спец. Обръщение на депутат в Народното събрание (Парламента), към Министерския съвет или отделен министър, с искане за осведомяване, информация относно някоя страна от дейността им. До самите избори .. питанията в парламента се подновиха всяка седмица. С. Радев, ССБ I, 281-282.

3. Остар. Въпрос (в 1 знач.). Аз, заедно с други още деца, четях книжката „Пръви познания“ — една книжка с питания и отговори. Т. Влайков, Пр. I, 156. Зададе ми около двайсет питанета върху образа на живота ми, занятието ми. Ив. Вазов, Съч. ХI, 115. В съвременната биология питанията за живота се слагат малко по-другояче: 1) какъв е произходът на живота? ПН, 1932, кн. 1, 1.

◊ Иска ли (не ще) питане. Разг. Разбира се от само себе си. Г о л е м а н о в: Додето богатите не се намесят в управлението, тази държава няма да прокопса, помни ми думата. Г о р и л к о в: Иска ли питане, то си е от край време тъй. Ст. Л. Костов, Г, 30. А бе, то че ще надвият англичаните кога да е, не ще питане. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 115.

See more